Джъстис

Някаква нова църква, проповядваща омраза, бе обсебила ефира с гръмките фрази, че Новите видове са животни, а не човешки същества, и представяха НСО като нищо повече от един частен зоопарк. Това накара кръвта му да закипи.

Не Видовете бяха пожелали да бъдат генетично променени с животинско ДНК, не бяха им дали избор за това и тяхното единствено, така наречено престъпление, бе да оцеляват година след година на злоупотреби в ръцете на учени, лекари и изследователи, които използваха телата им да създават лекарства, за да помагат на хората. Не че бяха получили много благодарности за всички медицински постижения, коствали техните страдания.

Вратата се отвори и Тайгър предпазливо подаде глава.

— Чух те как ръмжиш още от съседната врата. — Пристъпи вътре и затвори след себе си. — Добре ли си?

— Имам лош ден.

— Това не е необичайно. Случило ли се е нещо, което да е изключително лошо?

— Просто още една група от хора, с която да се борим.

— Непрекъснато го правим. — Тайгър седна, скръсти ръце пред гърдите си и се намръщи. — Изглеждаш ужасно. Успя ли изобщо да поспиш нощес? — Погледът му се спусна надолу до наранената му плът. — Надявам се, че онова, което си ударил, изглежда по-зле от ръката ти.

— Изпуснах си нервите. — Джъстис сви широките си рамене.

— Това не е присъщо за теб. Необходима ти е почивка.

— Знам, но имам ли време?

— Как върви строителството на къщата ти в Резервата? Смятам да ти дойда на гости и да поседя на покритата веранда, която видях в чертежите. Изглеждаше добре, а гледката към езерото трябва да е страхотна. Можем да отидем за риба.

— Необходими са още около три седмици, докато бъде завършена. Получавам главоболие само при мисълта за това. Обитателите на Дивата зона не са щастливи на тяхна територия да се мотаят работни екипи. Слейд е готов да ме застреля, че го карам да се разправя с повече хора. — Вдигна ръка и освободи косата си от връвчицата, с която я бе вързал на конска опашка. Прокара пръсти през кичурите и се облегна назад в стола си. — Не че някога ще имам време да я ползвам.

— Работим по въпроса. Съветът е готов да поеме някои от твоите отговорности. Освен това имаш мен, Слейд и Брас. Ние ще направим всичко за теб.

— Знам това и го оценявам.

— Какво, по дяволите, става с теб, приятелю? Честно казано, целия ден тероризираш всеки, който е около теб. Държиш се по-скоро като мечка, отколкото като лидер. Това не е в характера ти.

— Седи ти по цял ден в стола и да видим след това колко ще си любезен.