Подменена
- Автор: Хокинг Аманда
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-051-1
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подменена». Краткое содержание книги:
Цялата мистерия около живота й започва да се разбулва с появата на едно странно момче с тъмен чар на име Фин Холмс, от което тя е неустоимо привлечена. Той държи отговора за свръхестествените й способности, ключа към нейното минало и към едно място, което Уенди никога не е подозирала, че съществува. Фьоренинг — домът на Трил, където Уенди е не само различна, но и специална. Но онова, което я прави белязана за величие, в същото време я поставя в смъртна опасност и Фин е единственият човек, на когото може да се довери.
На Уенди й предстои да поеме на път към един магически свят, който е едновременно красив и страховит. И тя трябва да се раздели с целия си предишен живот, за да открие истината за себе си и за своето предопределение…
Той бе изгубил някъде сакото си и бялата му риза беше леко обгорена и окървавена. Като изключим това, изглеждаше доста добре, когато пристъпи към нас. Когато Фин бе паднал от терасата, Тове бе използвал силата си, за да го улови и да го върне обратно.
— Не, ти винаги идваш навреме — каза Фин.
Аз го погледнах отново, неспособна да повярвам, че е жив и отново е с мен. Ръката ми беше на гърдите му, точно над сърцето му, и го чувствах как тупти под дланта ми. Той сложи нежно ръката си върху моята, но погледна към Тове.
— Какво става там? — попита, кимвайки към къщата.
— Те отстъпват. — Тове стоеше над нас. — Има много ранени, но Аурора се грижи за тях. Мисля, че повечето ще се оправят.
— Добре. — Фин въздъхна с облекчение и погледна отново към мен. — Какво стана? Добре ли си?
Ръката му тръгна към мястото, където цялата ми рокля беше окървавена. Трепнах при докосването му, но поклатих глава.
— Не е нищо сериозно. Добре съм.
— Трябва майка ми да те види. Тя ще ви закърпи и двамата — рече Тове. Когато го погледнах озадачено, той продължи: — Аурора е лечител. Тя може да лекува с докосване. Това е нейната дарба.
— Хайде. — Фин направи усилие да се усмихне и бавно се надигна.
Той се опитваше да създаде впечатлението, че е напълно добре, но заради тежките удари, които беше понесъл, движенията му бяха колебливи. Тове му помогна да се изправи и след това подаде и на мен ръка.
Аз подхванах Фин през кръста и той се облегна леко на рамото ми, неохотно прехвърляйки част от тежестта си върху мен. Вървяхме внимателно през натрошените стъкла, докато Тове ни разказваше за атаката.
С изключение на следотърсачите от охраната, по-голямата част от трил се бяха оказали беззащитни, в това число и аз самата. Витра може и да нямаха толкова много способности, но бяха овладели бойните изкуства в много по-голяма степен. Все пак най-накрая Тове, Елора и още неколцина други бяха успели да ги победят.
Балната зала изглеждаше още по-зле в сравнение с момента, когато я напуснахме. Някой беше запалил фенери покрай стените, благодарение на което сега поне се виждаше по-добре отпреди.
Уила се затича към мен, когато ме видя, и ме прегърна. Аз също я прегърнах, чувствайки огромно облекчение, че е жива. С изключение на няколко драскотини и натъртвания, тя изглеждаше добре.
След това Уила започна да разказва развълнувано как е издухала един витриец през отвора в тавана и аз й казах, че се гордея с нея. Исках да продължа да я слушам, но разрухата наоколо непрекъснато отвличаше вниманието ми.
Когато Елора ни видя, тя дръпна Аурора, която в този момент помагаше на един ранен. Забелязах с мрачно задоволство, че канцлерът имаше отвратителна рана на челото и се надявах, че Аурора няма да намери скоро време да му помогне.
Външният вид на Елора изглеждаше безупречен. Ако не бях видяла с очите си, никога не бих повярвала, че изобщо е участвала в сблъсъка. Аурора от друга страна, макар да изглеждаше все така красива и царствена, носеше следите от битката. Роклята й беше разпрана, косата й беше в пълен безпорядък и целите й ръце бяха в кръв, макар да се съмнявах, че е нейната.
— Принцесо! — Елора видимо изпитваше искрено облекчение, докато вървеше към нас, прескачайки внимателно няколко изпотрошени маси и тялото на един витриец. — Радвам се да видя, че си добре. Много се тревожех за теб.
— Да, добре съм.
Тя протегна ръка и докосна бузата ми, но в жеста й нямаше никаква нежност. По същия начин аз бих докоснала някое странно животно, за което са ме уверили, че е безобидно, без да съм напълно сигурна в това.
— Не знам какво щях да правя, ако нещо ти се беше случило. — Тя се усмихна тъжно, сетне отпусна ръката си и погледна Фин. — Трябва да ти благодаря за това, че спаси дъщеря ми.
— Не е нужно — отговори Фин кратко и Елора го погледна изпитателно, казвайки му нещо в ума му. След това тя се обърна и се отдалечи, за да се погрижи за нещо далеч по-важно и неотложно от дъщеря й.
Аурора стисна ръката на Тове и го погледна с обич и на мен ми стана ужасно мъчно, когато сравних реакцията й с тази на собствената ми майка. Аурора също приличаше на снежната кралица, но тя поне искрено се радваше, че синът й не е загинал.
Моментът на нежност отмина бързо и тя пристъпи към мен. Най-напред разкъса роклята ми допълнително, за да може да сложи ръката си върху раната ми и аз стиснах зъби от болка. Фин ме прегърна по-силно през рамото, след това почувствах през тялото ми да преминава някакво топло гъделичкане и малко по-късно болката стихна.