Подменена

— Внимавай! — извиках аз.

Тове се обърна с вдигната ръка и накара витриеца да полети през залата. Аз се огледах за някакво оръжие, когато отново усетих ръцете на Джен около кръста ми. Крещях и се борех с всички сили, но мускулите на витриеца бяха като от гранит.

Тове насочи вниманието си към мен, но в същото време го нападнаха двама витрийци, което му даде само миг, колкото да запрати Джен за втори път към стената. Този път се блъснахме още по-силно и при удара почувствах пронизваща болка, но отново успях да се изтръгна от ръцете му.

Главата ми туптеше от удара в стената и аз премигах, за да дойда на себе си. Една ръка хвана моята, помагайки ми да се изправя на крака и макар да не бях сигурна дали трябва да я приема, аз го направих.

— Трябва да бъдеш по-внимателен, Тове — каза нечий познат глас.

— Просто се опитвах да я освободя! — сопна се Тове и в същия момент друг витриец изкрещя, запокитен към масата в срещуположния край на залата. — И освен това съм зает тук!

Обърнах се да видя кой ми беше помогнал и останах без дъх. Облечен в черен суичър с качулка и отгоре с черно яке, Фин оглеждаше бъркотията около нас. Стоеше непосредствено до мен, държейки ме за ръката и аз не можех нито да мисля, нито да помръдна.

— Фин! — ахнах аз и той най-накрая ме погледна с тъмните си очи, в които се четеше едновременно облекчение и паника.

— Това е пълна лудница! — изръмжа Тове.

Една маса беше прекатурена настрани, разделяйки Тове от Фин и мен. Използвайки способностите си, Тове я накара да полети към един витриец, който тъкмо беше нападнал канцлера, и след това тръгна към нас. Всички витрийци като че ли бяха в някакво единоборство в този момент, което му позволи да си поеме дъх.

— По-зле е, отколкото си мислех — рече Фин, свивайки устни.

— Трябва да защитим принцесата — каза Тове.

Стиснах ръката на Фин, поглеждайки ту към единия, ту към другия. Джен се опита да стане и Тове го блъсна отново в стената.

— Аз ще я изведа от залата — рече Фин, кимвайки. — Ще се оправиш ли тук?

— Нямам избор. — Тове едва бе успял да отговори, когато чух Уила да крещи от другия край на залата. Не можех да я видя, което ме уплаши още повече.

— Уила! — Понечих да се втурна към нея, за да видя какво става, но Фин ме прегърна и ме задържа.

— Изведи я оттук! — нареди Тове, тръгвайки натам, откъдето се чуваха виковете на Уила.

Фин ме повлече през балната зала, докато аз се опитвах да видя какво става. Тове беше изчезнал и не виждах нито Елора, нито Уила. Докато Фин ме теглеше към изхода, се спънах в крака на Рис и тогава си спомних, че той лежеше в безсъзнание на земята с кървяща рана. Сборичках се с Фин, протягайки ръка към Рис.

— Той е добре! Те няма да го докоснат! — увери ме Фин, докато ме държеше здраво през кръста с една ръка. — Трябва да се махнеш оттук!