Отмъстителят
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-357-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Маньяки
Электронная книга - «Отмъстителят». Краткое содержание книги:
Никой не отговори.
Той почука още три пъти.
Пак не последва отговор.
— Виждаш ли? Казах ти, брато.
— Добре — кимна Робърт. — Сега можеш да използваш ключа.
Морено отключи и бутна вратата, която изскърца силно като вратата на преддверието.
Отвън те виждаха само дотам, докъдето проникваше светлината от коридора, а това не беше далеч. По-голямата част от стаята тънеше в мрак, защото завесите на прозорците бяха спуснати.
— Осветлението? — попита Хънтър и пак дръпна Морено няколко крачки назад.
— На стената — посочи той. — Вдясно от вратата.
Гарсия протегна ръка и щракна електрическия ключ за осветлението.
Крушката в средата на тавана примига два пъти и светна, обливайки малката стая в силна, ярка светлина.
— Матю Хейд? — извика Хънтър от вратата.
Никой не отговори.
— Матю Хейд? — повтори. — Полиция. Искаме да ви зададем няколко въпроса.
В апартамента нямаше никого.
Двамата детективи най-после прекрачиха прага и спряха, оглеждайки стаята. Във въздуха се носеше лек мирис на белина, дезинфектант и портокал, сякаш някой неотдавна беше правил пролетно почистване.
Заинтригуван, Гарсия се обърна и пак погледна номера на вратата — 211. Не бяха сбъркали апартамента.
В стаята имаше само едно дървено бюро до прозореца на северната стена, един-единствен стол и шкаф с две чекмеджета вляво от него. Нямаше диван, нито килим, маса, други столове или телевизор. На стените не беше окачено нищо. Нямаше абсолютно никакъв предмет, какъвто човек би очаквал да види в дневна.
— Както казах, брато — повтори Морено, — той не е тук. Не съм го виждал от няколко дни.
— Изглежда, че той никога не е бил тук — отговори Гарсия, оглеждайки помещението.
В дневната имаше две вътрешни врати. Едната водеше към кухнята, а другата — към спалнята и банята.
Карлос се приближи до прозореца и дръпна завесите, а Робърт отиде в спалнята, която беше оскъдно обзаведена като дневната. Имаше само единично легло до източната стена, нощно шкафче без чекмеджета и двукрил дървен гардероб.
На леглото нямаше чаршафи и завивки, сякаш никой не беше спал там. До гардероба бяха сложени празна пластмасова кофа и парцал от кълчища.
Хънтър извади ръкавици от джоба си и отвори вратата на гардероба.
Беше празен.
Долу имаше едно чекмедже.
Също празно.
Той коленичи и надникна под леглото и гардероба.
И там нямаше нищо. Никъде нямаше нищо.
Надигна дюшека и погледна отдолу.
Нищо.
Прокара пръсти по горната част на гардероба.
Нищо, освен каквото се очакваше — прах.
Той отмести гардероба от стената и надзърна зад него.
На стената нямаше нищо.
Взе пластмасовата кофа и погледна вътре. Кофата беше съвсем суха. Нямаше нито една капка вода. Той я доближи до носа си и долови същия лек мирис на белина, дезинфектант и портокал като в дневната.
Остави кофата и огледа парцала. По кълчищата имаше малко влага. Миришеше като кофата, само че по-силно. Предположи, че парцалът е използван преди не повече от четири-пет дни.
Хънтър върна парцала на мястото му и влезе в малката баня с бели плочки. Вляво имаше умивалник и огледало над него. Тоалетната беше срещу умивалника, а душ-кабината — вдясно. На умивалника намери самобръсначка и използвана до половината паста за зъби. Сапунът в душ-кабината, изглежда, беше използван само един-два пъти. Нямаше хавлии, нито тоалетна хартия.
Детективът спря пред огледалото и се вгледа в умореното си отражение, сякаш ако го гледаше достатъчно дълго и усилено, огледалото или щеше да му разкаже някаква история, или щеше да разкрие отражението на човека, който последен е стоял пред него.
Нищо от това обаче не се случи.
Робърт се върна в спалнята.
Нямаше съмнение, че апартамент 211 е само временно място за нощуване, място, което Матю Хейд използваше само от време на време за един-два дни. Той не живееше тук и ако наистина беше човекът, когото търсеха, това определено не беше мястото, където държеше жертвите си.
65
Докато Хънтър претърсваше спалнята и банята в апартамента на Матю Хейд, Гарсия проверяваше останалите помещения.
„Поне няма да отнеме много време“ — помисли си той, приближавайки се до мебелите в дневната.
Бюрото и столът изглеждаха сравнително нови, но старият шкаф с две чекмеджета сякаш беше взет от градското сметище. Целият беше осеян с резки и драскотини. Хубавото беше, че чекмеджетата нямаха заключващ се механизъм, което много улесняваше нещата.
Гарсия извади ръкавици от джоба си, надяна ги на ръцете си и издърпа горното чекмедже. Вътре имаше няколко листа обикновена бяла харти за принтер, нищо друго. Той взе листовете и бързо ги разпери ветрилообразно.