Отмъстителят

— Да, знам. Ей сега идвам, Джеймс — отговори Одри и после пак се обърна към Никол. — Джош вече спи — обясни тя. — Цял ден игра и тича насам-натам и това е чудесно, защото към осем часа беше толкова изтощен, че задряма пред телевизора. Занесохме го в леглото му и той заспа, преди главата му да докосне възглавницата.

— Бог да го благослови — отбеляза Никол.

— Малкото дяволче тича толкова много днес, че би трябвало да спи непробудно до сутринта — добави Джеймс Бенет, като се приближи до двете жени, взе палтото на съпругата си от коженото кресло и ѝ помогна да го облече. — Наистина трябва да тръгваме, мила — прошепна той в ухото ѝ и я целуна по шията.

— Знам, знам — отвърна Одри и кимна към вратата до облицованата с речни камъни камина в източната стена на дневната. — Вземи си каквото искаш от кухнята, Никол. Знаеш къде е всичко, нали?

Тя кимна.

— Ако Джош се събуди и поиска шоколадов кейк, не му давай. Последното, което му трябва, е още една доза захар посред нощ.

— Добре — усмихна се Никол.

— Може да се върнем късно — продължи Одри. — Но ще ти се обадя по някое време да проверя дали всичко е наред.

— Приятна вечер — пожела им Никол, придружавайки ги до вратата.

Одри пристъпи няколко крачки по верандата, обърна се към момичето и прошепна „скука“.

Никол затвори вратата, качи се на горния етаж и се приближи на пръсти до стаята на Джош. Тригодишното момченце спеше като ангелче, прегърнало плюшено същество с огромни очи и уши. Застанала на прага, тя го погледа още малко. Детето изглеждаше толкова прелестно с къдравата си руса коса и розовите бузки, че ѝ се прииска да го гушне, но не посмя да го събуди. Изпрати му въздушна целувка и се върна долу.

Седна в стаята с телевизора и близо час гледа някакъв стар комедиен филм, а после стомахът ѝ започна да къркори. Едва тогава се сети, че Одри Бенет беше споменала нещо за шоколадов кейк. Никол погледна часовника си. Определено беше време за лека закуска и парче шоколадов кейк беше идеално. Тя излезе от стаята и отново се качи горе да провери Джош. Той спеше дълбоко. Дори не беше сменил позата си. Никол се върна долу, прекоси дневната, небрежно отвори вратата на кухнята и влезе.

— Хей! — уплашено извика и отскочи назад.

— Хей! — изкрещя след част от секундата мъжът, който седеше до масата и ядеше сандвич. Той изпусна сандвича и скочи, събаряйки чашата с мляко. Столът се прекатури зад него.

— Кой си ти, по дяволите? — попита Никол и отбранително отстъпи назад.

Мъжът озадачено се втренчи в нея за няколко секунди, сякаш се опитваше да проумее какво става.

— Аз съм Марк — най-после отговори и посочи към себе си, използвайки двете си ръце.

Двамата се вгледаха един в друг и Марк бързо осъзна, че името му не означава абсолютно нищо за жената.

— Марк? — повтори той, превръщайки всяко изречение във въпрос, сякаш Никол би трябвало да знае всичко, което ѝ казваше.