Гаснеща жарава

Тамра и аз се споглеждаме смаяно.

След малко се прокашлям:

— Ще нахлуем с гърмящи дула, така ли?

— Да — съгласява се Тамра — Мислех, че първо ще отидем на разузнавателен оглед. Да добием представа за мястото.

— Първо ще огледаме. Това е само предпазна мярка — обяснява Уил и закопчава един кобур за глезен под крачола на джинсите си, в който напъхва пистолет.

Леко потрепервам, докато наблюдавам сръчните му движения, сещайки се, че за него това не е нещо ново. Касиан следва примера му. Приисква ми се да го попитам дали изобщо знае как се стреля с пистолет. Оръжията не са част от живота ни в прайда. Но се въздържам. За пръв път момчетата действат в съгласие. Не искам да съсипвам това.

Уил подбира четири бинокъла и дава по един на всеки от нас. Сетне ми смига:

— Засега ще видим какво е положението и после ще изготвим стратегия.

Затръшва вратите на вана и ни повежда извън пътя. Докато се придвижваме сред сенките на дърветата, високите треви се закачат по крачолите на джинсите ми като ръце, които се опитват да ни спрат.

Не съм свикнала с такъв студен въздух и се сгушвам в полареното си яке. За пръв път в живота ми може да ми се наложи да облека зимна канадка.

Дърветата постепенно оредяват. Уил вдига ръка. Спираме.

— Оттук ще пълзим — казва той, кимвайки напред, където има само спускащ се надолу гол склон. — Разполагат с постоянни наблюдателни постове. Винаги дебнат. Дори когато не ги виждаш. Не бива да ни забелязват.

Кожата ми се опъва и боде, докато пълзим на четири крака, придвижвайки се надолу по склона. Най-накрая спираме и се разполагаме на едно възвишение. Под нас се открива малък град, сгушен в долината.

— Кое е това място? — пита Тамра, взирайки се през бинокъла си.

— Кресънт Вали — отвръща Уил. — Население: деветстотин седемдесет и осем души.

— Прилича на мъртъв град — отбелязва Касиан.

— И до голяма степен е такъв — съгласява се Уил, посочвайки към живописната долина под нас. — Ето бакалията. Училището — всички класове се помещават в една сграда. Общинският център за развлечения. Заведението „Бар и грил“ на Джоел. В „При Антонио“ сервират прилична пица. Чакал съм там, когато баща ми и чичо ми са правили доставки. Не могат да влизат повече от двама. Виждате ли онази голяма сграда ей там? Това е работодател номер едно в града — КВМС. „Кресънт Вали — Медицинско снабдяване“.

Изследвам с бинокъла безобидния наглед завод от опушен бял камък, прострял се нашироко под нас. Не толкова безобидна изглежда високата ограда с увитата на спирала бодлива тел в горната й част. Край постройката до портала стои униформен пазач. Единственият вход и изход, който виждам. Огромният паркинг е наполовина зает от коли.