Гаснеща жарава

Противникът му престава да се движи, главата му клюмва на една страна.

Пристъпвам колебливо напред.

— Той… Ти…

Дишайки тежко, Касиан ми хвърля поглед през рамо. Браздите на носа му вибрират.

— Не. Скоро ще се съвземе.

Задъхан, той се изправя с едно-единствено плавно движение. Крилата зад гърба му са като огромни платна. Личи си, че в облика на драки се чувства по-удобно, отколкото в човешкия си вид. Известно време и аз се чувствах така. Сега не зная кое предпочитам. Какво съм в по-голяма степен — драки или човек.

— Ясинда — изричайки името ми, Уил застава до мен. Аз увивам ръка около кръста му. Вдигайки очи към Касиан, оставям жестът ми да говори вместо мен.

Касиан се втренчва в нас, но аз издържам на погледа му. Опитвам се да не допускам чувствата му да проникват в мен и да ми влияят. И все пак в мен остава частица от емоциите му. Гняв. Съжаление. Мъка.

Извиненията напират на устата ми, но ги възпирам. Не мога да се оправдавам за чувствата, които изпитвам към Уил.

— Тръгваш си — констатира той на грубия ни, гърлен език.

В един миг се преобразявам и възвръщам човешкото си тяло.

— Да.

Тамра ми помага да наметна отново разкъсаната си риза.

Без да откъсва очи от мен, Касиан следва примера ми и се озовава пред мен само по скъсани джинси. После поглежда към Тамра.

— И тя ли идва с вас?

— Аз съм тук — сопва се тя. — Не е нужно да говориш за мен в трето лице.

Отклонявам поглед към сестра си. Очите й, пронизващи Касиан, проблясват като късчета лед.

— Отиваш си от прайда?

Не съм сигурна кого пита.

— След всичко, което се случи? — махвам с ръка. — Че за какво ми е да оставам?

— Защото има неща, които са по-големи, по-важни от собствените ти желания — връща ми топката той, многозначително поглеждайки към Уил.

— Кой си ти, че ще поучаваш другите да загърбват желанията си? — гласът на Тамра кипи от жлъч. — Ти желаеше Ясинда и направи всичко възможно да я получиш. И не беше заради прайда. Беше само заради самия теб.

— За какво говори тя? — изръмжава застаналия до мен Уил, чиято ръка стисва моята по-здраво.

— Точно сега ли е моментът? — гледам кръвнишки и двамата и посочвам Корбин. — Той ще се събуди всеки момент, а ние се намираме твърде близо до територията на прайда.

Едно мускулче заиграва на челюстта на Уил. Вперил гневен поглед в Касиан, започва да ме тика към джипа си.

— Права си. Да се махаме оттук.

Гласът на Касиан ме застига в гръб.

— Бягай, Ясинда. Много те бива в това!

Уил се наежва, но Тамра е тази, която изпада в ярост. Тя се завърта и започва да бълва отрова.

— Стига си се правил на моралист! Искаш да знаеш къде отиваме ли? На никого от нас не му се ходи на това място, уверявам те! Отиваме да спасим досадната ти сестра, която си получи заслуженото, понеже шпионираше Ясинда!