![Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/4/usmivka-v-polunoshch-plen-cikl-2013-g-download.jpg)
Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]
- Автор: Майналовски Сибин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 9789548628792
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]». Краткое содержание книги:
Тя беше колекционерка.
Именно страстта ѝ към колекциониране бе причината да се съгласи да отиде на този рожден ден. Хиляди пъти предпочиташе да остане сама (е, с котките си, но все пак…) у дома, ала мисълта, че има възможност да се запознае с нов екземпляр, чието разбито сърце да добави в червеното си тефтерче, я накара почти машинално да избере от гардероба си синята блузка. На нея сякаш с големи букви бе написано „ИНФАРКТ!“, но какво пък – мъжете бяха просто бройка. И си заслужаваха всяка една молекула болка, която можеше да им бъде причинена. Инфарктът също влизаше в тази категория.
Когато стигна до апартамента, купонът вече бе в разгара си. Рожденикът Джордж с щедра ръка разливаше коняк и уиски на желаещите да се насвяткат. Силвия не познаваше почти никого, освен две-три от поканените девойки. Това обаче въобще не я притесняваше, даже напротив: предизвикателството да размажеш нечие сърце – като хлебарка в кухнята – бе доста по-вълнуващо, ако не познаваш жертвата си. Силвия присви уши като ловджийско куче (образно казано, ха-ха; всъщност само се поизправи, за да изглежда по-висока, и повдигна гърдите си още малко по-нагоре, точно преди критичната точка на изскачане). Ловът можеше да започне.
Червеното килимче, изтъкано от мъжки тела с разтуптяни сърца и амбицирани други части на тялото, вече бе достигнало достатъчна дължина, за да удовлетвори самолюбието на девойката, но за нейно огромно съжаление не бе успяла да открие екземпляр, достатъчно добър за колекцията (и за леглото ѝ). Отегчена, Силвия се огледа наоколо, издирвайки с поглед някого, с когото още не се бе закачала. За нейна огромна изненада имаше такъв – един господ знае как го бе пропуснала по време на Великия Полов Кръстоносен Поход. Тя се закова на едно място и го заразглежда с интерес. В интерес на истината, нямаше кой знае какво за гледане – обектът бе с неопределена възраст и неопределена привлекателност, заседнал в един от ъглите на апартамента и поглъщащ такива количества алкохол, че биха засрамили и руски докер. Опитният колекционерски поглед веднага го идентифицира като Обект 17-В, тоест, незаинтересован от млечни жлези индивид, който в личната класация на Силвия заемаше почетното второ място по сложност – точно след женените и верни на съпругите си мъже.
Значи, ако се вярваше на статистиката, трябваше да ѝ отнеме не повече от 5 минути, за да го накара да ѝ поиска телефона.
Силвия почти машинално изпъчи гърди, задъвка невинно един от русите си кичури и се втурна във фронтална атака.
Младежът (бе решила, че е млад, независимо от посребрените му слепоочия) учтиво поде разговор на неутрални теми с нея. Съгласи се, че икономическата криза е убиец на добрите намерения на правителството, кимна съчувстващо при новината, че утре се очакват гръмотевични бури, обсъди новите тенденции в социалните мрежи и Интернет-форумите… и дотам. Никакви въздишки, никакви скрити погледи в деколтето ѝ, никакви опити скришом да набере собствения си телефон, докато уж разглежда снимките на котките ѝ… нищо. Докато се мъчеше с него, Силвия изпита почти непреодолимото желание да го хване за брадичката (е, за целта трябваше да се качи на табуретка, но това едва ли би я спряло), да повдигне главата му нагоре и да потърси контактните лещи в очите му. Друго обяснение освен катаракта, глаукома или астигматизъм нямаше.
Нямаше обаче и реакция.
Под предлог, че трябва да ползва тоалетната, девойката изчезна за малко от полезрението на неподдаващия обект, скри се в съседната стая и свали сутиена си. Не бе прибягвала до толкова отчаяни мерки от времето, когато се опитваше да разбие сърцето на ректора на университета, който бе завършила. Даже и гледката на Кулите-близнаци обаче не успя да накара мъжа със зелените очи да предприеме каквото и да било.
След близо тричасова битка Силвия се предаде и с усещане за горчилка в устата си тръгна.
Живееше доста далеч от мястото на купона, но реши да повърви, за да охлади малко яростта и безсилието си. „Мамка му, мамка му, мамка му“, повтаряше си тя, докато токчетата ѝ ядосано отмерваха ритъма на ругатните по тротоара. Дали пък причината не е в мен… о-о-о, я се разкарай! Да върви по дяволите този импотент… да върви по дяволите с тънката си усмивка и замислените си зелени очи…
Чакай малко… хм, зелени очи… обикновено не забелязваше чак такива подробности. Силвия закова на място. Размекваш се, сестро, а и номерцата ти вече май не вървят, промърмори някакво далечно гласче в главата ѝ. Да вървиш по дяволите и ти, отряза го на секундата тя, бръкна в чантата си, извади цигара и разсеяно затърси огънче. Потънала в размисъл за гръдни обиколки и зелени очи, почти не усети как леко поомачканият „Честърфийлд“ пламна сякаш от само себе си. Едва на третото дърпане инстинктите ѝ подсказаха, че нещо не е наред. Тя се сепна и с рязко движение изхвърли фаса в канала – все едно се отърваваше от гърмяща змия, незнайно как озовала се в ръката ѝ.