Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

Докато с Марин наобикаляхме многобройните групички по интереси и се запознавахме с видни и не чак толкова магьосници от цяла България, не можех да не потърся с поглед момичето, което ми бе направило зашеметяващо впечатление още първата вечер. За жалост обаче не можах да я открия. Наистина жалко. Напълно съм сериозен – беше толкова красива, че за пръв път през живота си изпитвах желание да предложа на някоя жена ръката и сърцето си...

За сметка на това пък имах честта да стисна ръката на Благой – първият български маг, участвал в международния Конвент в Чикаго преди години, чиято презентация „Сексуалното напрежение между бродници и инкуби – мост между магията на Изтока и Запада“ бе пожънала невероятен успех.

Получих и покана за гостуване на русенския клуб за приложна магия и пророчества, чието лоби в Балчик бе повече от впечатляващо. Познавах Русе като град на диви купони и невероятни чешити, но с удоволствие щях да разгледам и другата му страна – онази, която оставаше скрита от очите на простосмъртните.

Успях да разменя няколко приказки и с една от групичките, които придаваха международен привкус на Конвента – стиите11 от Македония. Много приятни създания, между другото – начетени, с чувство за хумор и любителки на доброто парти. Е, имаха си и трески за дялане – ако Марин не ме бе предупредил да отклонявам учтиво поканите им за нощно къпане, не се знае докъде щях да я докарам...

В общи линии, благодарение на новите ми познати петте дена в прекрасния хотел отминаха неусетно. За съжаление трябваше да се прибирам в София, където отново щеше да ме грабне водовъртежът на скуката, сивотата и безличното ежедневие. Вместо за магии и убийства щях да слушам отдавна досадили ми изповеди за работа, заплати и бонуси, вместо разкрепостени и духовно освободени магове щях да бъда отново заобиколен от еснафи и сребролюбци, а вместо чаровни сукуби щях да наблюдавам с тъга мазните телеса на ненаживяли се блудници.