![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Но аз не съм дракон… — напомни Трикс. — Не съм един от вас.
Зуа отново вдигна глава.
— Дракони! Ще приемем ли човешкото дете Трикс… — Зуа сведе поглед надолу, въздъхна и продължи: — И неговата приятелка също… за почетни дракони?
— Да! — изревяха драконите. Само един, черен и огромен, уточни: — Но условно, Зуа, условно! С изпитателен период от сто години!
— Какъв е смисълът? — делово попита Зуа.
— Докато изпитателният срок не приключи, ние не сме длъжни да споделяме мъдростта си с него! А формално ще си бъде част от нас и ще може да отиде при Абв!
— Добро уточнение — кимна Зуа. — И така, сега вие условно сте дракони. И можете да отидете при Абв да изучавате изкуството на асасините!
— Зуа, почакай! — размаха ръце Трикс. — Но нали това се учи с години! Още от раждането! Докато напредна достатъчно, Прозрачният бог ще е завладял целия свят!
— Първо, ти си магьосник — каза Зуа. — Можеш да използваш магия, за да се учиш по-бързо. И второ — мога да ти дам малко време. Ще телепортирам теб и Тиана по-близо до „Дебнещата пепелянка“. Но ще ви изпратя не сега. Ще попаднете в школата на асасините месец назад. Истински дракон бих могъл да изпратя и няколко години назад, но хората не понасят добре пътуването във времето.
— Как така? — изуми се Трикс. — Нима може да се пътува във времето?
— Разбира се — изсумтя Зуа. — Ти и без това го правиш непрекъснато, само че пътуваш от вчера към утре, а аз ще те изпратя в обратна посока. Разбра ли?
— А аз ще мога ли да се науча? — въодушеви се Трикс.
— Ама разбира се — саркастично каза Зуа. — Отне ми само двеста години, за да науча това заклинание. Е, готови ли сте?
Трикс погледна Тиана. После каза:
— Да, само че по-добре да изпратиш Тиана в кралството…
Тиана веднага го плесна по врата. И възмутено възкликна:
— Какви ги говориш? От къде на къде реши, че момичетата отстъпват в нещо на момчетата?
Зуа погледна съчувствено към Трикс.
— По-добре идете заедно — каза той. — Така ще имате по-големи шансове да оцелеете.
Трикс въздъхна и се примири. В крайна сметка и самият той можеше да опита да изпрати Тиана у дома…
— Само ще ме слушаш, става ли? — попита той. — Имам повече опит.
— Ще видим — изсумтя Тиана. Но се приближи по-близо и здраво хвана Трикс за ръката.
— Готови ли сте? — отново попита Зуа.
— Да! — отговори Трикс.
— Ще се опитам да ви помогна и с още нещо — неочаквано обяви драконът. — Но все пак само от вас зависи дали Абв ще започне да ви обучава — и какво ще успеете да научите.
— Благодаря ти, Зуа — каза Трикс. — Благодаря ви, дракони.
— Все още не знаеш дали си струва да благодариш за това — тъжно каза Зуа. После разпери крила така, че да закрие слънцето.
И произнесе дълга тътнеща фраза на драконов език.
5
Както е добре известно, пътниците във времето помнят най-вече гъдела.
Всъщност има много необичайни усещания — например имаш чувството, че краката ти се издължават до безкрайност, в устата ти се появява вкусът на всички ястия, които си ял напоследък, косата ти се изправя и от нея излитат сини и червени искри. Необичаен триумф и творчески екстаз обхващат душата на пътника — от само себе си се раждат велики стихове, остроумни шеги, изпреварващи времето си научни хипотези и изискани кулинарни рецепти.
Но гъделът! Гъделът е толкова силен, че от смях всичко се изпарява от главата…
Когато млечнобялата мъгла, която през целия път обгръща пътника във времето, се разсея, кикотещият се Трикс падна на земята.
— И животът — успя да каже през смях. — И сълзите! И любовта!
Тиана падна до него и смеейки се, извика:
— За което и да е естествено число няма естествени решения! Но полетата на книгата са твърде малки, за да се напише това!
Когато най-накрая спряха да се смеят, те се взряха един в друг.
— Какво се случи с нас? — попита Тиана.
— Стори ми се, че мога да съчинявам стихове — призна Трикс.
— А аз май измислих някаква смешна шега… — Тиана потърка челото си. — Дълготрайна една такава…
Трикс въздъхна:
— И това е добре. Но стихът беше толкова… красив. Нещо като „Аз помня мигът незабравим, когато ти се появи пред мен. Като мираж, като дух прекрасен…“