![Отвъд Тъмния портал [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/1/otvd-tmniya-portal-bg-lp-download.jpg)
Отвъд Тъмния портал [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи, Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #4
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отвъд Тъмния портал [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Данат за пръв път долови толкова много жар в гласа на Талресар. Той отново огледа хората си и кимна.
— Но първо да приключим с тези орки, а?
Той прие храната, която Херик му подаде, и си намери тихо място край един от огньовете. Там той изпъна крака, кръстоса ръце върху гърдите си, облегна се на дебелото стъбло зад гърба си и отново заспа.
Данат се сепна и се събуди от вика на Талресар и от един странен зловещ креслив звук. И бързо скочи на крака.
— Какво става?
Но не получи отговор от врявата. Той се втурна към източника на шума и видя близо дузина елфи, които се бяха скупчили върху нещото, издаващо ужасните крясъци.
— Отдръпнете се! — заповяда той.
Елфите се изправиха с неохота и се изтупаха, докато двама от другарите им продължаваха да държат здраво едно от най-странните същества, което Данат някога бе виждал. Натрапникът бе облечен в тъмновиолетова роба, която сега бе разкъсана и оцапана с кръв и мръсотия. Той бе висок почти колкото човек, имаше ръце и крака, но с това се изчерпваха приликите. Изпод качулката му надничаше не човешко лице, а птича глава. Тя бе дълга и заострена, по-голямата част от лицето заемаше лъскав виолетов клюн, а овалните му жълти очи проблясваха в мрака. Над очите му, подобно на вежди, стърчаха перца, които се сливаха с останалите червени, виолетови, златисти и кафяви пера около главата му, явно еквивалент на коса. Очевидно елфите не бяха особено нежни с пленника си и сега едното бляскаво око бе затворено.
— Какво същество си ти и какво търсиш в лагера ни? — попита настоятелно Талресар.
— Губиш си времето — каза Данат. — Сигурно не разбира езика ни.
— Но Гризик, да! Той да! И не иска наранява!
Гласът на съществото вибрираше странно, но все пак бе разбираем. Данат примигна удивен.
— Той е като говорещ папагал, изрича думи без смисъл — измърмори един от мъжете и вдигна юмрук към човката на птицечовека.
— Не, почакай! — заповяда Данат. — Повтори.
— Гризик! Не иска наранява, не, не! Само иска знае… кои вие? Защо дошли?
Данат погледна към Талресар, който сви рамене, отстъпи назад и остави командира си да продължи разговора.
— Името ти е Гризик?
Съществото бързо кимна и Данат продължи:
— Отговори на въпросите ни и може и ние да отговорим на твоите. Какво си ти?
— Гризик е аракоа58 — отвърна птицечовекът, отсичайки рязко всяка дума, която бе последвана от свирукане и въздишка. — Стара раса. Сигурно най-стара на този свят. Гризик любопитен. Не иска наранява!
— Вече го каза. Но защо ни шпионираш? Как така разбираш езика ни?
— Аракоа интелигентни — отвърна гордо Гризик. — Умни. Гризик следи вас, слуша внимателно, учи бързо! Мисли вие странни. Любопитно.
— Какви са аракоа — съюзници или врагове на Ордата?
Този въпрос предизвика особено бурна реакция. Перата по главата на Гризик се изправиха и той се сви, сякаш от страх.
— Гризик страхува и мрази тях… Сега… да. Преди не били лоши. Преди ги познавал. Но сега… — Той потръпна.
Данат бе видял достатъчно, за да разбере, че Гризик не представлява сериозна заплаха и направи знак на елфите, които все още го държаха.
— Дайте му вода и се погрижете за раните му — заповяда им той, а после се обърна към Гризик: — Обясни ми.
— Аракоа древна раса. Ние живее сами. Но! Ние вижда мирни дренаи, примитивни орки. Но кой да знае? Орки полудели. Как… ние не знае. — Въпреки дебелата си роба, той потрепери, а перата му нервно се раздвижиха, преди да продължи. — Орки и дренаи не приятели… но не мразят. Уважават.
— Чакай, чакай — каза Данат, вдигайки ръка. — Забави малко. Орки и дренаи? Дренаи като Дренор ли?
— Дренор наричат този свят, да. Те горда раса, те нарекли този свят като тях. Те силни… преди.
— Спомена за някаква лудост… Орките са се обърнали срещу дренаите ли?
Гризик кимна.
— Да, да. Преди много, много дренаи. Те използва ярка светлина. Те живее много дълго. Те мисли тях силни и добри, никой не може спре дренаи, не, не. Но орки… — Гризик изсвири с уста и замахна с ръка пред себе си. — Край. Сега само малко. Сега преди горди дренаи се крие.
58
аракоа — arakkoa (англ.) — Б.пр.