Отвъд Тъмния портал [bg] [ЛП]

Воините на Ордата спряха и вдигнаха поглед. Дърветата свършиха точно зад гърба им и сега пред тях се простираше сива почва и руините на Пустошта на костите. В средата на местността се извисяваше Окиндун — четвъртит и грозен. Останките от разрушения му купол стърчаха като счупени зъби, а сринатият храм се гушеше като потрошен череп, наполовина заровен в земята.

Нер’зул също се вторачи. Не можа да се въздържи. Последния път, когато видя това място, святото гробище на дренаите, то бе зловещо и непокътнато. Сега в стените на храма зееха широки дупки, цели стаи бяха отворени към небето, а заедно с поразената гора и покритата с кости земя, той едва можеше да си представи някога величествения монумент, който на младини го изпълваше с ужас.

Земята около него сякаш се тресеше и отначало Нер’зул си помисли, че това е просто пулсиращата кръв във вените му и забързаният ритъм на сърцето му от гледката на древния гробищен град. Но после осъзна, че вибрациите идват някъде извън него, и се озърна. Орките стояха тихо, неподвижно или леко помръдваха, някои се оглеждаха, като че за същото нещо, което търсеше и той. Накрая погледна зад тях, към дърветата и забеляза някакви проблясващи фигури.

— Алианса е точно зад нас! — извика той, а гласът му се понесе лесно, невъзпрепятстван от дърветата. — Трябва да намерим подслон! Бързо в Окиндун! Бързо!

— Движете се, безмозъчни твари! — добави Килрог и стовари секирата си върху най-близкото дърво толкова силно, че цялото стъбло се разтресе.

Звукът и движението явно извади воините от шокирания им унес и те се завтекоха към входа на разрушената дренайска постройка. Преминавайки през масивния, потрошен портал, Нер’зул потръпна от страх. Дали духовете все още пазеха тази гробница, както бе почувствал първия път, когато я приближи толкова отдавна? Или бяха избягали след унищожението на постройката?

Нямаше време да размишлява за такива неща. Той забърза крачка навътре към разрушения храм, а от там през зиналата дупка, която напомняше за подземния лабиринт. Килрог и Горфийнд вървяха до него, а няколко от воините на Килрог се движеха пред и зад тях. Под земята Окиндун бе по-изящен, отколкото отвън, а резбите бяха по-сложни.

Изглежда, че някои неща бяха оцелели, поне до някаква степен. Елегантната арка, която сега бе разбита, се издигаше над основата на стълбището, по което тръгнаха, и над нея Нер’зул забеляза странно красиви форми, които изглеждаха не толкова религиозни, колкото представителни. Дебели колони поддържаха високия покрив на храма и сега бяха останали части от тях, които с грубата си изчистена повърхност бяха в остър контраст с украсените стени около тях. В тези стени имаше издълбани ниши — цели редици, една над друга, а белите и жълтеникави следи сочеха какво са съдържали. Кости. Без съмнение всички стени са подслонявали дренайските останки, които сега покриваха цялата земя на Пустошта на костите. Някога намерили покой в тежкия камък, сега дренайските предци бяха изложени на стихиите.