Затворена котка [bg]

Маев потръпна. Вените на дракона: това бяха пътищата, която тя следваше.

— Ето меча, който може да го освободи. — Вдигна лъскаво острие. С върха му описа триъгълник на земята, а в него начерта още три, започвайки от центъра.

Маев знаеше какво означава това: Окото на дракона, единствената идеограма, която можеше да освободи силата му.

Две жрици със зелени туники се приближиха към огъня, за да вземат няколко горящи въглена и да ги пренесат до Окото, където главният жрец изгори някаква смола. Едва тогава влезе във фигурата и хващайки меча с двете си ръце, го насочи към земята и обяви:

— От това свещено място в това време на мрак призовавам дракона на повърхността. — И с бързо движение заби меча в земята.

В този момент пламъците на огъня придобиха собствен живот. Без видима причина огънят удвои размера си и образува странна фигура във въздуха. Беше, без съмнение, главата на дракон с раззината паст.

Шията на звяра се заизвива във всички посоки, сякаш заплашваше множеството, което го заобикаляше, но никой не помръдна. В този момент слънцето изгря зад монолита, който се издигаше на улицата. Огненото животно обърна главата си към светилото и за кратко баща и син размениха един поглед, изпълнен с обич, преди малкият да извие врата си за последен път и да угасне сред нажежените въглени.

Маев усети прилива на земна енергия, която се издигаше към слепоочията й. Около нея избухнаха, по-блестящи от всякога, сияйните ореоли на Обитателите на сенките.

— Ти си наша! Ти си наша! — извикаха с удвоена жар.

— Не принадлежа на никого — каза тихо, поразена от мощния призив.

И изведнъж видението се разкри пред нея и показа бъдещето. Видя се заобиколена от тези безплътни създания, глезена и обожавана от тях в продължение на безброй десетилетия, до оттеглянето й в Земята на безсмъртните, откъдето можеше да се роди отново, за да продължи учението си. Видя също къде щеше да бъде последният й дом в онзи живот: гробница в родния й Ерин. Щяха да издигнат гробницата от камък и входът й щеше да бъде грижливо запечатан с магия, която само Народът на сенките може да развали. И узна, че името й ще остане в легендите векове наред и че ще бъде запомнена като Маб, кралицата на феите, чийто образ ще живее в стихове и легенди, в гравюри и рисунки.

И в този момент видението угасна, а сетивата й сякаш се размътиха, прекосявайки тунел към светлината на друга епоха.