Затворена котка [bg]

Мълчание.

— Проклятие! Не мога да повярвам!

— Майко — попита тихо Дану, — ти знаеш ли?

Възрастната жена се опита да възвърне спокойствието си.

— Естествено, че знам — потвърди с глух глас, — и ми се иска да разбера защо не пожелахте да ми кажете.

— Струваше ни твърде голямо самохвалство.

— Мислехме, че няма да ни повярваш.

— Струваше ни се… Мислехме… — изимитира ги тя. — Няма какво да мислите. Когато ви питам, ми отговаряте, и точка.

— Кога разбра, Майко?

— Още в нощта на посвещението — веднага щом се назовахте с тайните имена на Дагда и Дана, които малцина знаят и които само Богинята може да разкрие.

— Но ние не сме богове сега! — възрази Ангус. — Как може да бъдем техни превъплъщения?

— Има различни богове. — Майката обгърна раменете на Дану.

— Чуй ме, Даная… или Дана, върнала си се при народа си със съдба, за която не смея да предполагам. Богинята не ми я е разкрила. Аз мога само да ти върна инструментите, които ни дари в миналото. — Обърна се към Ангус. — А на теб, Арат, мой мили Дагда, ще предам тайната на вечната връзка, но преди това е нужно да направим ритуала в Каер Сидхе, където си живял преди векове. Може би в желанието за съюз има някакъв божествен план, който само вие и Богинята разбирате. — Обърна се към Маев: — А ти, Майя (не беше ли това предишното ти име?), притежаваш рядка дарба; талант, който дори аз не бих посмяла да пожелая. Никой смъртен не си е пожелавал да може да заповядва на Народа на сенките, но сигурно има причина за това. Не знам с какво си допринесла за раждането на Туата Де Данан, но…

— Дала е живота си — прекъсна я Дану. — Ако тя не беше загинала, никога нямаше да стигнем до островите на Вътрешното море и дананците нямаше да съществуват.

— Животът е най-скъпоценният дар на душата в процес на обучение — каза гадателката. — Затова и заради връзката ти с Магическия народ ще се погрижа за твоето обучение.

— Майко — потрепери гласът на Маев, — защо миналото ми име толкова прилича на настоящето? Нима родителите ми са знаели?

— Разбира се, че не. Действали са по инстинкт и са избрали звуци, подобни на тези на тайното ти име. Много родители го правят, без да си дават сметка.

— А кое е тайното ми име? — попита Маев.

— Не знам — призна вещицата и думите й донесоха ехо от едно бъдещо обучение. — Всички имена са маски, които прикриват истинското: онова, което никое човешко гърло не може да произнесе, защото принадлежи на езика на духа. Но приликата между имената в този живот и предишния показва, че двете имат обща основа и че са отглас на друго — по-силно име. Човешките имена са груби наподобявания на божествени звуци и ако родителите ни имат достатъчно интуиция да ни дадат име, подобно на истинското, можем да постигнем изумителни неща.