Последната миля [bg]

Джеймисън остана изненадана от въпроса, но каза:

— Там някъде, предполагам. Висока е колкото мен, но е доста по-слаба.

— Тя спортува, тича много — заразсъждава на глас Декър, — би трябвало да е слаба.

Погледът му пробяга по обърнатото нощно шкафче, съборения стол, счупената лампа, мазилката на стената, неоправеното легло…

— Сигурно е спяла, когато се е случило — обади се Джеймисън. — Събудила се е, когато онзи е нахълтал в стаята й.

— А може да е станала рано, за да потича, и тогава да са я отвлекли — предположи Марс.

— И двамата грешите — каза Декър.

— Как е възможно и двамата да грешим? — учуди се Джеймисън.

Декър посочи отворения гардероб.

— Маратонките й са там. Анцугът също. Навън вали като из ведро. Всъщност дъждът не е спирал цяла нощ. А обувките и анцугът дори не са влажни или опръскани с кал. И не мисля, че би излязла да тича в това време. Наблизо няма алеи и улички, а шосето е доста оживено. Никак не е безопасно.

— Добре, това означава, че са я нападнали, докато е спяла — каза Джеймисън. — И аз съм права.

Декър посочи вратата и прозореца.

— Няма следи от влизане с взлом. Полицията го потвърди. За да влезе някой, трябва да използва ключ. Ченгетата провериха на рецепцията. Ключалките тук са старомодни, с истински метални ключове, а не с електронни карти. И няма дубликати.

Джеймисън не искаше да се предаде толкова лесно.

— Може да са взели ключ от чистачките, които би трябвало да имат ключове за всички стаи.

Декър пристъпи към леглото и каза:

— Огледайте обърнатото шкафче.

Те застанаха до шкафчето и впериха поглед в него.

— Това шкафче е стояло до леглото — отбеляза Марс. — Върху него е била поставена лампа. Шкафчето се е обърнало, лампата е паднала, какво толкова?

— Погледнете крака му.

Марс и Джеймисън насочиха вниманието си към крака.

— В него се е забило парче от лампата.

След малко Джеймисън кимна. Разбра какво има предвид Декър, макар Марс да изглеждаше все така объркан.

— Ако Девънпорт или нападателят й са съборили нощното шкафче, докато са се боричкали, лампата би трябвало да отлети встрани, а не да удари шкафчето с такава сила, че парче от нея да се забие в дървото.

— Именно — отвърна Декър, после посочи стената. — Вижте това.

Те погледнаха натам.

— Там няма нищо — каза Марс.

Джеймисън поклати глава.

— Еймъс е прав — няма следи по стената. А нощното шкафче е било долепено до леглото. Ако е имало борба, Девънпорт или нападателят непременно щяха да го съборят и да одраскат стената. — Тя погледна Декър и каза: — Всичко е инсценировка. Първо са обърнали нощното шкафче, после са разбили лампата в него. Преди това някой е почукал на вратата и Лиза е отворила. Тогава са я отвлекли и са разхвърляли стаята, за да имитират съпротива.

— И аз смятам така — съгласи се Декър.

— Но защо е трябвало да имитират съпротива? — попита Марс.

— Защото не са искали да разберем, че Девънпорт познава човека, който я е отвлякъл — обясни Декър.