Братя по оръжие [bg]

— Иване? — тихо попита Майлс. — Чуваш ли ме?

— Майлс, ти ли си? — отвърна му гласът на Галени.

— Капитан Галени? Намерих втория комуникатор… хм, сам ли сте?

— За момента. — Сухият тон на капитана показваше мнението му и за историята със забравения комуникатор, и за онези, които са я измислили.

— Защо ми отговаряте вие?

— Братовчед ти ми даде комуникатора преди да излезе по работа.

— Каква работа? — Дали Дестанг използваше Иван в издирването на Марк? И да остави комуникатора точно сега, когато можеше да го осведомява… страхлив идиот!

— Придружава съпругата на посланика на Световната ботаническа изложба в Лондонския университет. Тя я посещава всяка година.

Майлс леко повиши глас.

— И в такава кризисна обстановка сте пратили Иван на изложба на цветя, така ли?

— Не аз — отвърна Галени. — Комодор Дестанг. Според мен, той смяташе, че, хм, няма особена полза от него. Комодорът не е очарован от братовчед ти.

— Ами вие?

— Не е очарован и от мен.

— Не, искам да кажа какво правите? Участвате ли пряко в… текущата операция?

— Почти не.

— Аха. Това ме успокоява. Малко се страхувах, че някой може да го поиска от вас като доказателство за предаността ви или нещо подобно.

— Комодор Дестанг не е нито садист, нито глупак. — Галени замълча за миг. — Но е много предпазлив. Нареди ми да не напускам стаята си.

— Значи нямате достъп до операцията. И не можете да научите докъде са стигнали и кога възнамеряват да… да нанесат удар.

Гласът на капитана бе неутрален и нито предлагаше, нито отказваше помощ.

— Няма да е лесно.

— Хм. Той току-що нареди и на мен да не напускам кораба. Мисля, че са открили нещо.

Последва кратко мълчание. Накрая Галени въздъхна.

— Съжалявам… — Гласът му секна. — Безполезно е! Мъртвата ръка на миналото продължава да дърпа конците по галваничен рефлекс и ние, нещастните марионетки, танцуваме. В крайна сметка никой няма да спечели нищо — нито ние, нито той, нито Комар…

— Ако можехте да се свържете с баща си… — започна Майлс.

— Безполезно е. Той ще продължава да се съпротивлява докрай.

— Но вече не му е останало нищо. Той проигра последния си шанс. Гален е старец, уморен е, навярно ще се съгласи да се откаже — възрази Майлс.

— Иска ми се… не. Няма да се откаже. Той поставя дори над самия живот стремежа си да докаже, че е прав. В неговите очи това оправдава всяко престъпление. И да се окаже, че е грешал след всичко, което е извършил — няма да може да го понесе!

— Разбирам. Е, пак ще се свържа с вас, ако… ако науча нещо. Няма смисъл да ви предавам комуникатора, докато не намерим и другия, нали?

— Както желаеш — безнадеждно отвърна Галени.

Майлс позвъни на Торн, който съобщи, че не са постигнали напредък.

— Междувременно може да ти е от полза информацията, че преди около час бараярската група очевидно е открила обекта — каза Майлс.