Братя по оръжие [bg]

Докато двигателите загряваха, по пистата дотича закъснял наемник и едва успя да се провре през затварящия се люк.

Майлс, Ели Куин и Елена Ботари-Джесек седяха в задната част на совалката. Спрял да си поеме дъх, току-що качилият се на борда войник забеляза Майлс, усмихна се и отдаде чест.

— А, сержант Симбиеда — каза Майлс. Райън Симбиеда бе отличен техник от инженерния отдел и отговаряше за поддръжката и ремонта на бойната броня и лекото снаряжение. — Размразили са те.

— Тъй вярно, господин адмирал.

— Казаха ми, че състоянието ти е добро.

— Преди две седмици ме изписаха от болницата. Бях в отпуска. И вие ли, господин адмирал? — Симбиеда кимна към сребристия пакет с живата кожа в краката му.

Майлс я подритна по-навътре под седалката.

— И да, и не. Всъщност, докато ти си почиваше, аз работих. В резултат скоро всички ще имаме работа. Добре че си успял да си отдъхнеш.

— Земята е страхотна — въздъхна Симбиеда. — Адски се изненадах, когато се свестих тук. Видяхте ли Парка за еднорози? Той е на този остров. Вчера бях там.

— За жалост, не видях почти нищо — мрачно отвърна Майлс.

Сержантът извади от джоба си холокуб и му го подаде.

Паркът за еднорози и диви животни (клон на „ГалакТек Байоинджиниъринг“) заемал цялата територия на огромното историческото имение Утън в графство Съри, информира го пътеводителният куб. По моравата на видеодисплея протича лъскаво бяло животно, което приличаше и навярно наистина беше кръстоска между кон и елен.

— Позволено е да се хранят питомните лъвове — осведоми го Симбиеда.

Майлс запремигва от неканения спомен за Иван, облечен в тога и подскачащ в каросерията на гравитокамион, преследван от глутница гладни жълто-кафяви котки. Бе чел прекалено много земянитска история.

— Господин адмирал… — колебливо започна сержантът.

— Да?

— След всички процедури в болницата не мога да си спомня нищо за деня, в който бях убит. И лекарите не ми казаха нищо. Това… малко ме безпокои, господин адмирал.

Кафявите очи на Симбиеда бяха странни и предпазливи — очевидно много го безпокоеше.

— Разбирам. Е, лекарите и без това не биха могли да ти обяснят почти нищо. Те просто не бяха там.

— Но вие сте били, господин адмирал.

„Разбира се — помисли си Майлс. — И ако не бях, ти нямаше да загинеш вместо мен.“

— Спомняш ли си пристигането ни на Махата Соларис?

— Да, господин адмирал. Някои неща — до вечерта преди смъртта ми. Но ми се губи целият ден, не само битката.

— Аха. Е, това не е тайна. Комодор Джесек, аз, ти и твоите хора отидохме в един склад, за да вземем някои неща — имахме проблем с първата доставка…