Есенната република [bg]

— Добре. — Бо остави главата си да падне в калта.

Групата с конете се отдръпна и остави последния прът да стърчи от земята, тъй като Бо вече беше напълно свободен. От нощта изникнаха трима мъже, носещи факли. Двама от тях бяха войниците, помогнали да изровят Бо, а третият беше лекар.

— Инженерите идват всеки момент — каза един от войниците.

— Оставете инженерите — отвърна Нила. — Просто му помогнете.

— Трябва да го преместим — каза лекарят. — Отнесете го в чиста палатка и ми донесете топла и студена вода, както и инструментите ми.

Войниците повдигнаха Бо върху носилка. Нила вървеше до него и го държеше за ръка, докато напускаха поразеното полесражение. Почти бяха излезли от зоната на разрушението, когато от мрака изникна фелдмаршал Тамас.

— Добре ли си, Бо?

Привилегированият изгледа Тамас, както някой би изгледал храна, след като току-що е повърнал. Лицето му беше скривено от болка, но очите му бяха ясни.

— Бил съм и по-добре.

— Отвели са Ка-поел. Заедно с пакета ѝ.

— Мамка му — въздъхна Бо.

Нила се навъси. Не знаеше какво означава това, но и малкото останал цвят по лицето на Бо се оттече.

Тамас каза:

— Пак сме във война. Ипил поиска примирие, след което ни нападна изневиделица. Току-що ми съобщиха, че съюзниците ни напредват по-бързо от предвиденото. Седма и Девета бригада ще пристигнат скоро, а деливанците са плътно зад тях. Ще се отправим на юг още призори и ще разкараме кезианците от земите си. Възнамерявам да унищожа Ипил напълно заради това коварство.

— Звучи ми добре. А Таниел?

— Той иска… трябва да тръгне след Ка-поел. Ако знаят какво носи със себе си, с всички ни е свършено.

— Бо, за какво говори той? — попита Нила.

Тамас я погледна. Тялото му бе отпуснато от умора, а по лицето му личаха бръчки от притеснение и страх.

— Това не е нещо, което може да се обсъжда току-така, мила.

Нила кипна. Какво имаше предвид с това? Нямаше ѝ доверие? Нямаше доверие на Бо? Усети ръката на Бо върху своята и той ѝ прошепна:

— Ще ти кажа по-късно. — Привилегированият изпъшка и внезапно се загърчи в ръцете ѝ.

— Ще ти дам мала за болката — каза лекарят, докато ровеше в чантата си.

— Виждаш ли това? — Бо забоде пръст във въздуха по посока на овъгления си крак. — Нищо няма да пуша!

— Ти си в шок.

— Аз се пържа, това правя. Донесете ми уиски. Много уиски.

Лекарят погледна към Нила сякаш за потвърждение. Без да знае какво друго да стори, тя кимна.

— Деливанските лечители ще пристигнат до няколко дни — каза Тамас. Лицето му беше невъзмутимо.

— Не мисля, че трябва да чака толкова.

— Докарайте карета — заповяда фелдмаршалът на един от войниците си. — Ще го изпратим при тях.

— Отивам с него — каза Нила.

Изведнъж Бо отправи хищна гримаса към Тамас.

— Закърпете ме и двамата с Таниел ще тръгнем по дирите на дивачката.

— Ти отиваш при деливанската армия — строго каза Тамас. — Таниел вече тръгна. Олем събира отряд, който да изпрати след него. А ти, скъпа моя — той насочи погледа си към Нила, — ти оставаш тук.