Проклятието на инките [bg]

- Грешката беше направена,преди да скочи. При­бърза, Сонтане. Чу го какво каза. Той знае за Куба на инките и за връзката му с бога слънце. Знае за силата му. Можеше да дойде с нас в Питкос, чувствам го. Обмисляше предложението ми.

Сонтане метна лъка на рамото си.

- На мъжете не може да се има доверие. Винаги са ме учили на това, особено когато става въпрос за Куба на инките. Този мъж - тя посочи надолу към джунглата - не е по-различен. Идват тук да грабят и рушат. Изобщо не ги е грижа за равновесието на земята и боговете, които го контролират. Грешиш, че му се доверяваш. Грешеше от самото начало. Тряб­ваше да го убием и толкова.

- А как ще обясниш появата на кондора? Такова нещо няма да се повтори още хиляда години. Aпy иска да го защити.

- Не знам защо се появи голямата птица. Но ако Any беше наистина силна, нямаше да позволи да откраднат Куба. Кондорът е символ на закрилата и нищо повече.Истинската закрила на този град за­виси от нас... и от действията ни.

- Ние вече се провалихме в защитата на Куба на инките.Нима не разбираш?Онзи мъж притежава сили, които не разбираме. Хвърли се от скалата без никакво колебание. Можеше да ни помогне... сигурна съм в това. Чу го какво говореше на Хайръм Бингам. Беше толкова шокиран от изчезването на Куба, колкото бяхме и ние.

- Не ние сме се провалили в защитата на Куба! - рязко отвърна Сонтане. -Кръвната ти сестра го направи! Очевидната ѝ слабост към мъжете е при­чината за всичко това. И се боя, че същата слабост живее и у теб.

Мускулите на Акла се стегнаха. Идеше и да изва­ди меча и да разсече партньорката си на две, толкова силен беше гневът и.

- Толкова ли си невежа? - озъби се тя. - Аз виж­дам величие у този мъж. - Акла също посочи надолу към джунглата. - Не го отричам. Но мотивите ми са чисти и винаги са били такива. Желая единствено да върна Куба на инките и ще направя всичко по силите си, за да го постигна. Този Уилсън Даулинг има зна­ние и сила, които можем да използваме в наш инте­рес. Това е целта ми, нищо друго.

- Нещо там го разсея - прекъсна ги Ореле. Тя по­сочи през високата трева към вътрешния храм. - Ви­дях го в очите му. Гледаше на там и не можеше да откъсне поглед.

- В храма ли?

- Погледът му беше прикован - добави Илна. - Виждаше нещо, което ние не виждахме.

Акла скочи към входа над падналия камък, следвана от трите жени воини. Пристъпи предпазливо в затво­реното пространство и се завъртя, като се оглеждаше.

- Зловонието на Куба на инките още е тук - каза тя с кисела физиономия. Протегна се и докосна глад­ките каменни стъпала, после бързо отдръпна ръката си. - Какво може да е видял?

- Нещо беше привлякло вниманието му - потвър­ди Ореле.

- Какво? - попита Акла. - В този древен затвор няма нищо освен въздух.

- Нямаше да престъпим нарежданията ти - каза Ореле. - Този мъж има връзка с нещо, което е било в тази тъмница, с някакъв нечист дух. Това беше причи­ната да избяга, а не приближаването ти, гарантирам.