Парижката квартира [bg]

За по-малко от четвърт час Гаспар стигна до Билбъри Стрийт. Тази улица му харесваше. Скована от студа, но окъпана в слънце, тя излъчваше вечния аромат на идеализирания и носталгичен Ню Йорк. Пред на дома на Исабела градинар подкастряше клоните на един от уличните кестени, които хвърляха потрепващи сенки върху тротоара.

— Влезте и се чувствайте като у дома си — посрещна го Андре Ланглоа, като му отвори вратата.

Трите деца, които бе видял предния ден, седяха на същата семейна маса. Този път обаче те похапваха богата закуска: мюсли, меко сирене фесел, ананас „Виктория“ и жълто киви. Всичко това беше придружено от смях, веселие и задушевна атмосфера на фона на „Валс на цветята“ от „Лешникотрошачката“, който се носеше от един айпад. В семейство Ланглоа се правеше всичко за приобщаване на децата към културата.

— Значи така, жена ми ви приготвя яйчен пунш, докато аз се блъскам в службата! — пошегува се Андре, поднасяйки кафе на госта си.

С обръсната глава, атлетично тяло на културист, смугла кожа и леко разстояние между двата предни горни зъба, Андре Ланглоа веднага предизвикваше симпатия. По-млад от жена си, той бе облечен с долнище на анцуг и тениска със слогана на кандидатпрезидентската кампания на Тад Копланд.

Гаспар повтори накратко онова, което бе казал на Исабела предния ден, и се представи като писател, който пише биография на Шон Лоренц и се опитва да си изясни някои неясни обстоятелства около смъртта на сина му.

Докато го слушаше, Андре започна да бели портокал за най- малкото дете, седнало на високия си стол.

— Срещнах Лоренц само веднъж, но мисля, че вече го знаете.

Кутанс кимна, колкото да го подкани да продължи.

— Честно казано, жена ми вече ми бе разказвала за него. Знаех, че са имали връзка доста преди да се оженим, така че съвсем естествено го посрещнах с известно недоверие.

— Но щом го видяхте, недоверието ви се стопи.

Ланглоа кимна утвърдително.

— Изпитах искрено съжаление към него, когато заговори за сина си. Той беше напълно съсипан, разтревожен, с леко безумен поглед. Приличаше повече на клошар, отколкото на неустоим Дон Жуан.

Андре подаде няколко парчета портокал на малкия си син и даде наставления на двете по-големи момчета — от миенето на зъбите до кутиите с обяд, които трябваше да занесат при баба си.

— В онзи момент не разбрах много от историята, която Шон ни разказа за отношенията си с братовчеда Адриано, но Исабела се съгласи да го остави да рови из къщата.