Огненото разпятие [bg]

- Мръсни клиенти, а? - засмя се младият полицай.

- Не само... Ако знаеш какво ми си случи тази нощ! -Шофьорът се извъртя целия към Радо.

- Затова ли отиваш към полицията? - попита полицаят и посочи с ръка напред, за да подсети шофьора да гледа пътя.

- Те и от болницата сигурно ще се обадят...

- Давай накратко! - Радо открадна цяла реплика от шефа си.

- Връщам се аз от един курс... - започна отдалеч Илия Терзиев. - Да е било около три сутринта... Въртя аз по завоите на „Боаза“...

- Дай същественото - почти се примоли полицаят.

- Имай търпение де! - изненада се таксиджията. - Млад си още, а нервите ти хич ги няма...

- Не съм пил още кафе.

- Искаш ли да спра до някой автомат?

- Не - след кратко колебание изрече Радо. - Карай и разказвай!

- Както кажеш... Та значи въртя аз...

- По завоите на „Боаза“... - прекъсна го полицая т.

- И тъкмо да изляза на правата отсечка към града, изведнъж виждам...

- Какво? - извика нетърпеливо Радо.

- Едно зайче... Скок-подскок, скок-подскок... Излиза на шосето и...

- Ти го блъсна - с досада промърмори полицаят.

- Не съм - потупа по волана шофьорът. - Падна на шосето, но аз успях да набия спирачки. За малко да го прегазя.... Ама и ти не си виждал такова зайче... - обърна се той към полицая.

Радо не отговори, но таксиджията продължи:

- На два крака зайче...

Полицаят рязко се завъртя към шофьора.

- Стана ли ти интересно сега? - засмя се Илия Терзиев.

- Разказвай!

- Младо, хубаво момиче, омотано в чаршаф... Като копринена буба... Излязох аз от колата, а то - в несвяст... Да се обаждам на сто и дванадесет, да викам линейка... Губя време, току-виж - предало богу дух... Грабнах го и го пъхнах вътре...