![Огненото разпятие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/5/ognenoto-razpyatie-bg-download.jpg)
Огненото разпятие [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1621-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:
- Нали нищо не си ял?
- Не съм още...
- Искаш ли да направим кръвен тест?
- Как? - с надежда я погледна Оги. - Можеш ли?
- Аз не мога - усмихна се момичето. - Но една съседка работи като лаборантка...
106
Никола бе съсипан от изминалото денонощие. След удавянето на огъня пожарникарите продължиха да работят през целия ден - направиха повторен оглед след изстиването на останките от къщата, писаха протоколи, актове, експертиза. Умората му тежеше, а и тревогата за Оги го побъркваше. В свободните минути набираше номера на приятеля си, но телефонът бе изключен.
Никола се прибра едва към седем вечерта, взе един душ и тръгна към ателието. На първия етаж го пресрещна Асен.
- Леля Мария се тревожи за Оги - каза банкерът. - Няколко пъти е звъняла и на теб.
- Знаеш, че бях на работа - уморено прознесе Никола. - Не съм чул.
- Откри ли Оги?
- Още не - отговори пожарникарят и сви юмруци. - Но да му мисли, когато го открия! Цял ден му звъня и аз!
- Няма да порасне - разочаровано каза Асен. - Жалко за таланта му!
- Не му трябва талант в затвора! - повиши глас Никола. - Ще го пребия!
- Успокой се.
- Не мога - призна си пожарникарят. - Ще дойдеш ли и ти?
- Не искам.
- Много си злопаметен - отбеляза приятелят му.
- Не съм - отвърна Асен. - Но не искам да се набърквам в неговите каши.
- Ясно.
Никола влетя в ателието и когато видя как са се гушнали двамата влюбени, избухна:
- Къде ходиш цяла нощ и цял ден?
- Ами... - отдръпна се Оги от момичето.
- Къде ти е телефонът? - изрева отново приятелят му. - Цял ден ти звъня!
Рая скочи от дивана, намери телефона на масата и го подаде на Никола.
- Не ми го давай на мен!
Момичето подаде телефона на любимия си. Оги го взе и погледна неразбиращо приятеля си.
- Обади се на леля Мария! Тревожи се за теб! - продължи на висок глас Никола.
- После ще се обадя - обеща художникът.
Рая отново взе телефона, погледна го и каза:
- Батерията е паднала. Сега ще го заредя.
Тя се повърта из ателието, но не откри зарядното.
- Оги, къде е зарядното?
- Тук някъде - отговори художникът.
- Оги, не издържам повече - тихо каза Никола и седна на стола. - Хаосът е пълен! Вземи се в ръце!
- Само да разбера как правя пожарите - погледна го Оги.
- Скоро ще чукаш на вратата на затвора... - продължи пожарникарят. - От вътрешната страна на вратата! - поясни той.
- Той е невинен - обади се момичето.
- На теб няма да ти повярват - обърна се Никола към нея. - На мен също... Всички доказателства са срещу него.
- Трябва да ме затворят и да ме наблюдават - неочаквано изрече художникът.
- Защо? - ядоса се Рая.
- Ако стане следващ пожар, ще знаят как съм го предизвикал.
- Рисувал ли си нова огнена картина? - сети се Никола.
- Не. Повече няма да рисувам огъня - категорично Оги, погледна към приятеля си и попита: - Какво още да направя?
- Не знам - отговори Никола, стана от стола и каза: - Вече не мога да ти помогна... - Отвори вратата, обърна се, но Оги бе свел поглед надолу.
- Никой не може... - изрече примирено художникът.
- Аз съм до теб прошепна Рая, но той не реагира.
107
- Как ти се видя професорът? - сети се Радо.
Вървяха по улицата срещу църквата, подминаха ателието, завиха надясно и се насочиха към храмовата къща, където бе приютен Гого Хисарски. Вчера не успяха да прислушат стареца.
- Бъди по-конкретен! С професора отдавна се знаем - избоботи Мишената.
- Какво е отношението му към Аладжов?
- Виждал ли си как общуват кучетата? - отвърна му е въпрос комисарят.
- Какво общо имат те с въпроса ми?
- Много си припрян! - изненадано го погледна шефът му. - Наблюдавал ли си среща между пинчер и немска овчарка?
Радо не отговори и Мишената продължи:
- Дребното куче отчаяно джафка голямото... Казват, че се страхува от едрия пес и затова го лае. А според мен мъникът джафка от страх, че няма да го забележат.
- А голямото куче слага покровителствена лапа върху малкото - досети се младият мъж. - Такова ли е отношението на професора към колегата му?
- Не познаваш кучешкия свят - спокойно каза Мишената. - Когато две големи кучета се срещнат, те първо се душат, не се лаят... Защото не се страхуват едно от друго. Е, после може да се сдавят...
- Значи Чолев уважава Аладжов, така ли да разбирам? - прекъсна го Радо.
- Даже го защитава.
- Без капка професионална завист?
- И да я има, не я открих.
- Чак не ми се вярва! - изрече младият мъж.
- Спомни си за големите кучета отговори комисарят и влезе в двора на храмовата къща.