Дервишът

— Но грохотът ще те издаде. Хората ще се стекат веднага щом го чуят и ще те заловят.

— Нима ще знаят, че аз съм причината? Аз си се разхождам. Когато мюезинът извика от минарето: «Ставайте, правоверни, пригответе се за молитва!», беят влиза в кьошка и коленичи върху възглавница. Аз си вървя яваш-яваш край дувара и на минаване докосвам жицата. Кой толкоз бързо ще ти дотича и ще ти открие също тъй бързо проводника, че да може да каже, че аз съм извършителят? Но най-важното, съгласен ли си с моя проект, или не?

— В името на Аллах, човек би трябвало да се бои от тебе!… Съгласен съм естествено, но след като се уверя, че няма да постигна намеренията си при бея.

— Да не би да трябва да чакам, додето открият фишека?

— Не. Още преди обяд ще отида при него; от хода на разговора ще зависи дали ще го пощадим.

— Добре, тъй да бъде. Но денят вече настъпи, а моят пратеник не се върна.

— А ти сигурен ли си в него?

— Аллах не му е дал много акъл, а един будала никога не става предател. Не му стигнал майсторлъкът да държи двамата мъже под око и ги е изгубил. Сега сигур не смее да се върне да си поиска бакшиша. Но чуй… вече изричат Утринната молитва. Сега можеш да вземеш едно животно и да идеш до пристанището да се огледаш за яхтата.

— А ти какво ще правиш?

— Отивам вкъщи да вардя красавиците от харема ти, докато се върнеш.

Дервишът тръгна обратно, а Ибрахим се отправи към града, в който животът вече се раздвижваше. Едно магаретарче спря пред старата порта с животните си. Ибрахим си нае магаре и го подкара към пристанището.

Правилно, яхтата на англичанина беше там! Вместо веднага да обърне назад, той продължи да язди край пристанището в южна посока и спря чак когато наближи джамията Сади Бен Хасан. До брега се виждаше дълга лодка, каквито се срещат по корабите, а наблизо седяха двама турски моряци. Те изглежда го познаваха, защото при появата му скочиха и се поклониха дълбоко.

— Къде е кормчията? — попита той.

— Спи там зад скалите.

— Да не би да трябва сам да отида да го събудя?

Двамата моряци хукнаха чевръсто нататък и скоро се върнаха с поспаливия кормчия.

— Какво ще заповядаш, о, бей? — запита той.

— Отдавна ли сте тук?

— Да. Нали ти така нареди.

— Съобщи на капитана да обере котвата и да избиколи полуостров Дакхул! Вероятно скоро ще се наложи да напусна Тунис. В този случай ще се насоча с камили към другата страна, където гледайте да ме чакате още при изгрев слънце край планините Ел Мелах северно от селището Клибиах. Елате с голямата лодка, тъй като с мен ще има лица, които ще се противят да дойдат на борда.

— А ако не си там, господарю?

— Значи съм останал в Тунис и ще се върнете обратно да стоите тук на пост както досега.

Доволен, той се прибра вкъщи. Не успееше ли покушението с взрива, всичко беше подготвено за незабавно бягство.