Дервишът

— Да, тръгвам си — извика, — но само временно! После ще се върна, за да те направя моя жена! Даже всички ангели и дяволи да бъдат против, пак ще ми принадлежиш! — Със страстен и заплашителен жест той пристъпи крачка към Елми. — А ако се противиш, то и аз няма да се побоя от една последна стъпка и всичко…

Но в този миг и Адлер вече го бе пипнал за врата. Като топка го запрати към вратата, която отскочи с трясък, и Лефлър се срина на пода в предверието. Преди да е съумял да се надигне, немецът го улови през кръста и го захвърли навън през предната врата.

Лефлър се стовари на каменните плочи в коридора. Там стоеше негърът, когото той преди малко бе оскърбил, и който с пламтящи очи очакваше своето.

— О, Исусе, Исусе! Маса Лефлър идват долетял! Трябва продължат летят!

После вдигна чевръсто врага си от земята и го изхвърли окончателно през портата…