Жива жар
- Автор: Шевалье Трейси
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Майя Пенчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Жива жар». Краткое содержание книги:
— Опасяваме се, че е важно, госпожо — каза Джем.
— Тогава го кажете на мен и аз ще му го предам.
Джем се огледа и за миг му се прииска да има ужасна мъгла, която да го скрие от любопитните минувачи. След срещата с Джон Робъртс мислеше, че отвсякъде ги наблюдават, дори когато си вървяха по пътя. Очакваше всеки момент жълтите завеси на мис Пелам да помръднат. В този момент един човек, който караше каруца, натоварена с тухли, обърна глава към входа и като че ли задържа погледа си върху тях.
— Може ли да влезем вътре, госпожо? Ще ви кажем вътре.
Мисис Блейк се взря в разтревоженото му лице, после отстъпи и ги пусна да влязат, след което затвори вратата, без да се оглежда, както биха направили други. Тя сложи пръст на устните си и ги поведе по коридора, покрай предната стая с печатарската преса, покрай затворената врата на стаята, където работеше мистър Блейк, и надолу към кухнята в сутерена. Джем и Маги вече познаваха кухнята, защото бяха седели там с Мейси след инцидента й с Джон Астли. Беше тъмна и миришеше на зеле и въглища, от прозореца се процеждаше слаба светлина, но огънят беше запален и беше топло.
Мисис Блейк им направи знак да седнат до масата. Джем забеляза, че столовете са уиндзорски, направени от баща му.
— Е, какво има, милички? — попита тя, като се облегна на вратата.
— Чухме нещо в кръчмата — каза Маги. — Довечера ще имате посетители. — Тя описа митинга в Къмбърланд Гардънс и срещата им с Джон Робъртс, но не спомена, че баща й е подписал декларацията.
Между веждите на мисис Блейк се появи дълбока бръчка.
— От кого беше организиран този митинг — от Сдружението за защита на свободата и собствеността от републиканците и левелерите? — Тя избърбори дългото име, като че беше добре запозната с него.
— Имаше нещо такова — отговори Маги. — Макар че нарекоха местния клон Ламбетско сдружение.
Мисис Блейк въздъхна.
— По-добре да се качим горе и да кажем на мистър Блейк. Правилно постъпихте, че дойдохте. — Тя избърса ръце в престилката си, сякаш беше прала, въпреки че ръцете й бяха сухи.
Работната стая на мистър Блейк беше много подредена, с книги и листа на отделни купчинки по масата. Той седеше на друга маса до задния прозорец. Беше се надвесил над метален лист с големината на дланта му и не вдигна поглед, когато влязоха. Продължи да маца отдясно наляво с четчица върху повърхността на листа, Маги отиде до камината да се стопли, а Джем приближи до мистър Блейк и загледа как работи. Трябваше му минута да разгадае, че мистър Блейк изписва думи върху метала.
— Пишете на обратно, нали, господине? — каза Джем, макар да знаеше, че не бива да го прекъсва.
Мистър Блейк не отговори, докато не стигна края на реда.
— Точно това правя, момчето ми, точно това.
— Защо?
— Пиша с един разтвор, който ще остане на листа, а всичко друго ще бъде проядено от киселина. После, като ги отпечатам, думите няма да вървят на обратно.
— Не както са сега?
— Да, момчето ми.
— Извинявай, че те безпокоя — обади се съпругата му, — но Джем и Маги ми казаха нещо, което трябва да чуеш. — Тя кършеше ръце, дали заради това, което Джем и Маги й бяха казали, дали защото чувстваше, че пречи на съпруга си. Джем не беше сигурен коя е причината.
— Няма нищо, Кейт. Докато съм спрял, би ли ми донесла още малко терпентин? Има в съседната стая. И чаша вода, ако обичаш.
— Разбира се. — Мисис Блейк излезе от стаята.
— Как се научихте да пишете на обратно? — попита Джем. — С огледало ли?
Мистър Блейк погледна металния лист.
— Практика, момчето ми, практика. Лесно е, като си го правил много пъти. Всичко, което гравьорите правят, се печата на обратно. Гравьорът трябва да може да го вижда и по двата начина.
— От средата на реката.
— Точно така. Сега, какво искахте да ми кажете?
Джем повтори това, което Маги беше казала в кухнята.
— Решихме, че трябва да ви предупредим за посещението довечера — завърши той. — Джон Робъртс звучеше заплашително — добави Джем, когато мистър Блейк не реагира на новините. — Притеснихме се да не ви докарат неприятности.
— Благодаря ви, деца мои — отвърна мистър Блейк. — Не се учудвам на това, което чувам. Знаех, че ще се случи.
Той не реагира така, както Маги беше очаквала. Тя мислеше, че ще скочи и ще направи нещо — ще вземе една чанта и ще напусне къщата или ще скрие всички книги и памфлети и нещата, които е отпечатал, или ще барикадира предните прозорци и вратата. Но той просто им се усмихна, после натопи четката в паничка с нещо подобно на лепило и продължи да пише думи на обратно върху металния лист. На Маги й се прииска да ритне стола му и да изкрещи: "Чуйте ни! Може да сте в опасност!", но не се осмели.