Още един скандал

Лейди Табард не беше запозната със значението на думата „деликатно“.

Лейди Ачард изпляска с ръце и привлече всеобщото внимание.

— А сега кое прекрасно момиче ще чуем?

— Джоузефин, ти си великолепна арфистка — рече мисис Грийн. — Направи ни удоволствието да изсвириш нещо.

Както си му е редът, лейди Ачард се изчерви, отказа скромно, и при повторната молба свали ръкавиците си и нареди на прислужниците да занесат арфата пред огромната камина от черен мрамор.

Мадлин прехапа долната си устна и се вслуша във вятъра, който свиреше в стъклата на прозорците. Кога Макалистър щеше да доведе войниците? Въпреки че изпитваше болка от отказа на Гейбриъл, Мадлин се боеше за него — самичък във вдовишката къща с мистър Ръмбилоу и останалите комарджии.

Ами ако дори не се стигнеше до игра? Ами ако в момента Ръмбилоу ограбваше мъжете, биеше ги или… ги убиваше?

Но не. Това бяха дивотии, пълни глупости. Ръмбилоу можеше да направи гореизброеното през последните няколко дена. Планът му беше доста по-засукан, а и Мадлин вярваше, че Гейбриъл не му отстъпва по хитрост… Но Гейбриъл се нуждаеше от подкрепления.

Но накъдето и да погледнеше, лакеите на Ръмбилоу бяха там. Облечени в елегантни ливреи, те бяха плъзнали в целия музикален салон, но изглеждаха някак си груби, невзрачни и не на място. Ала освен Тамзин никой друг не забелязваше това обстоятелство и съдейки по погледите на момичето към негодника до вратата, Мадлин се притесняваше, че то всеки момент ще избухне и ще разкаже на гостите за неуспялото им бягство и заплахите на Големия Бил. Мадлин си мислеше, че засега я възпира единствено аранжираното от мистър Ръмбилоу жизнерадостно настроение, насърчаващо музикалната изява на младите госпожици.

Но дори под привидната веселост на другите гости във въздуха витаеше някаква напрегнатост. Всички очакваха изхода от играта.

Докато Тамзин се отдалечаваше от пианото, на всеки две крачки някой я спираше, за да й прошепне поздравления по повод на таланта й. Като добре възпитана млада дама, Тамзин скромно се изчервяваше, но Мадлин виждаше паниката в погледа й, затова стана и я пресрещна.

Хърт я изпревари. Блестящ в подплатената си лавандуловосиня копринена жилетка и жакет от светлосиньо кадифе, той усмихнато се поклони и даде да се разбере, че желае да си поговори насаме с Тамзин.

Тамзин поклати отрицателно глава, но гласът на лейди Табард прогърмя:

— Върви с него, момиче! Имаш позволението ми. — Матроната огледа самодоволно останалите дами.

Докато лейди Ачард се приготвяше да започне изпълнението си, Хърт улови ръката на Тамзин под лакътя и я изведе в коридора.

Момичето хвърли измъчен поглед към Мадлин. Мадлин бързо ги последва и се плъзна в библиотеката преди Хърт да е затворил вратата. Лордът я изгледа сърдито.

Тя направи реверанс и се оттегли в едно мрачно ъгълче. Хърт кимна с къдравата си коафирана глава към едно диванче:

— Моля ви, лейди Тамзин, седнете.