Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
— Ръмбилоу, нали не възразяваш да отворя някой прозорец? — настоя Гейбриъл.
— Да, да както искаш. — Седналият на съседната маса Ръмбилоу махна с ръка.
Аха. Ръмбилоу не обичаше да го прекъсват, докато играе.
— Чудя се дали да не накарам прислужника ти. Даваш ли?
— Да. Прави каквото искаш, за бога! — Ръмбилоу надигна глава и го изгледа яростно.
Гейбриъл го разгледа внимателно: избилата по лицето му червенина, опънатите устни, издутите ноздри — живото доказателство, че можеше да подтикне Ръмбилоу да разкрие чувствата си, а може би и картите си.
Тогава Ръмбилоу се усети. Отпусна се, усмихна се и пусна в действие целия си чар:
— Хитрец си ти, Кемпиън, но втори път няма да ме провокираш.
Масата с лорд Табард и мосю Вавасьор пренебрегна прекъсването и размяната на реплики и продължи да пляска картите с нескрито презрение.
— О, напротив. — Гейбриъл предизвика Ръмбилоу с поглед и отново се зачуди: Защо му беше да си дава толкова труд с картите, при положение, че планираше да избяга с всички залози? Предизвикателство ли търсеше? Досега беше надхитрил най-добрите английски полицаи. Да не се готвеше да сложи в джоба си и най-добрите английски комарджии?
Беше ли станал арогантен?
Ръмбилоу погледна картите си и отново върна поглед на Гейбриъл:
— Никой не може да надиграе Търстън Ръмбилоу.
Ако Ръмбилоу си просеше предизвикателство, Гейбриъл охотно щеше да му го предостави. Той вещо разбърка колодата карти — показен жест, който обаче свърши работа:
— И той ще си намери майстора.
Ръмбилоу видя вещината на Гейбриъл с картите. Видя как другите мъже хвърлят погледи към двама им.
— Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Тепърва ще видим кой кого ще надиграе — ако някой от тези прекрасни играчи не те елиминира преди да сме имали възможност да поиграем.
Гейбриъл небрежно кръстоса крак върху коляното си и впери поглед в картите, които разбъркваше.
— Или ако ти първи не си подвиеш опашката след някоя позорна загуба. — Гейбриъл определено смяташе, че Ръмбилоу ще клъвне на това предизвикателство.
— Може би има начин да разнообразим играта — проточи Ръмбилоу. — С допълнителен облог между нас двамата.
Погледът на Гейбриъл се отклони към тежкия, черен метален сейф, подсилен с катинар.
— Допълнителен облог? Звучи добре, но още не съм видял доказателството, че твоята част от залога съществува.
— Какво? — озъби се Ръмбилоу. — Да не ме наричаш мошеник? Да не намекваш, че не съм депозирал моите десет хиляди лири в сейфа?
— Бих желал да се уверя със собствените си очи. Откривам, че ми е по-лесно да се съсредоточа в играта, когато знам, че има какво да спечеля. — Гейбриъл с удоволствие забеляза руменината, обляла страните на Ръмбилоу. Този човек беше обирджия и мошеник, но се докачаше, когато ставаше въпрос за неговата чест. Възхитително.
Сега вече всички ги гледаха с интерес, а неколцина дори бяха така нетактични да кимнат одобрително.
Ръмбилоу бавно и раздразнено остави картите си на масата, скочи на крака и отиде при сейфа. Показа на мъжете ключа, висящ на колана му.
— Има още един ключ, но той е в лондонската ми банка.
Той коленичи, отвори сейфа и вътре Гейбриъл видя девет купчинки пари, натрупани от отделни пачки. Ръмбилоу измъкна една пачка и я показа на играчите. Двете външни банкноти бяха от по хиляда лири.
— Доволен ли си? — попита той Гейбриъл.
Фалшификат, може би? Или истински банкноти, които прикриваха хартиени правоъгълници?
— Доволен съм. — Щом хората на Ръмбилоу бяха тук и щом корабът го чакаше, за да надуе платна, Гейбриъл нямаше да отлага предизвикателството си. — Допълнителният облог е отлична идея. — Той кимна към деветте купчинки. — Тези много ми харесват. Тъй че дай да заложим по още десет хиляди лири.
— На теб така ти се иска. На мен ми се иска нещо по-различно. Нещо уникално. — погледът на Ръмбилоу беше повече от красноречив. — Нещо… твое.
Факт е, че въпреки волята си Гейбриъл беше изненадан. Нещо негово?
Аха. Досещаше се накъде бие Ръмбилоу, но не се поколеба и за миг.
— Каквото назовеш — твое е. Собственоръчно ще ти го предам, независимо от болката, каквато една такава неправдоподобна загуба би представлявала за мен.
Налагаше се да обмисли новия развой на нещата. Това щеше ли да му даде преимущество? Или не?
Усмивката на Ръмбилоу беше ослепително чаровна — и невероятно жестока.
— Облогът е сключен. Всички тук са ни свидетели. Ако с Кемпиън играем на финалния тур, залогът е десет хиляди лири от моя страна и едно от притежанията Кемпиън по мой избор.