Белгарат — магьосникът

— Ти ще познаеш ли онова място, ако го видиш? — изломоти Драс с пълна с бекон уста.

— Едва ли ще е толкова трудно за разпознаване — отвърнах му аз невъзмутимо. — Нали това е единственият град на север от реката.

— О — каза той, — не знаех.

— Освен това над него винаги се стеле гъста пелена от облаци — допълних.

Драс се намръщи.

— И каква е причината за това?

— Торак. Поне Белдин смята така.

— И за какво му е притрябвало да прави нещо подобно?

Свих рамене.

— Може би мрази слънцето.

Не исках да изпадам в твърде екзотични подробности. Това объркваше Драс. Той предпочиташе нещата да са простички, разбираеми и добре познати.

(Извинявам се на целия драсниански народ за тази своя последна забележка. Драс беше храбър, силен и абсолютно отдаден на мисията си, но понякога мисълта му просто течеше малко бавно. Неговите наследници отдавна са надраснали този негов недостатък. И ако някой се съмнява в това, предлагам му да опита да води делови преговори с принц Кхелдар.)

— Добре тогава — казах им аз, след като бяхме хапнали до насита. — Торак в никакъв случай не е глупак. Освен това, захване ли се с нещо, никога не се отказва. Почти съм сигурен, че знае за онзи мост. Още повече, щом карандите го използват, за да търгуват с мориндимите. Нека да не забравяме, че карандите също са поклонници на Торак. Но пък те сигурно са използвали моста през лятото, когато там няма и следа от лед. Не мисля, че Торак го е включил в сметките си.

— И каква е ползата за нас от всичко това? — попита Черек.

— Убеден съм, че Торак ни очаква, но ни чака да се появим от север, т.е. от посоката, в която се намира мостът. Ако е поставил някои от своите хора в засада, те най-вероятно са там някъде.

Рива се засмя доволно.

— Но ние няма да дойдем от север, нали? Вместо това ще се появим от запад.

— Добра идея — промърмори Алгар с абсолютно сериозно изражение. Макар да го прикриваше добре, Алгар беше доста по-умен от своите братя. От баща си — също. Може би точно затова не си и правеше труда да ги убеждава в каквото и да било.

— Аз пък мога да се погрижа ангараките да не откъснат поглед от северния хоризонт — продължих аз. — Сега, след като снежната буря утихна, мога без проблеми да декорирам брега около вашия мост с отпечатъци от стъпки и да напарфюмирам околните храсти с нашата миризма. Това би трябвало да е достатъчно, за да ни отърве от чандимите.

— Чандими? — Драс отново впери в мен неразбиращ поглед.

— Хрътките на Торак. Те ще се опитат да ни надушат. Аз пък ще им дам достатъчно следи за душене, но в северна посока. Ако внимаваме, ще можем да се доберем чак до Ктол Мишрак, без някой да ни забележи.

— Ти си знаел всичко това още от самото начало, нали, Белгарат? Затова ни накара да преминем по леда, вместо да използваме моста.

Свих рамене.

— Естествено — отвърнах скромно. Което си беше най-безсрамна лъжа. Бях се сетил за този вариант само броени минути преди това. Но когато си имаш работа с алорни, винаги е по-добре да те мислят за най-големия умник на света. Освен това, вероятно много скоро щеше да настъпи моментът, в който ще ми се наложи да импровизирам, и тогава нямаше да има време за губене в излишни спорове.