Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Мярнах отдалеч зеленото му сияние да се задава сред клоните и използвах паузата преди да ме види, за да овладея гнева си. Никак не е хубаво да си изпуснеш нервите, точно когато ти предстои сериозен сблъсък.
Малко по-късно той се измъкна измежду дърветата в другия край на просеката, на която бях застанал аз.
— Къде се забави толкова? — попитах го с овладян глас.
— Белгарат! — хлъцна той.
— Сигурно си полузаспал, Белзедар. Не усети ли моето присъствие? Не съм се опитвал да го скрия от теб.
— Благодаря на Боговете, че те заварвам тук — каза той с не лошо изигран ентусиазъм. Бързо се окопити, трябва да му го призная. — А ти не ме ли чу? Опитвах се да се свържа с теб.
— Тичах, приел облика на вълк. Това може да е притъпило възприятията ми. Какво правиш тук?
— Опитвам се да те настигна. Ти и алорните сте на път да се подложите на ненужен риск.
— Нима?
— Няма смисъл да ходите до Малория. Аз вече успях да върна Сферата. Този ваш абсурден поход е чиста загуба на време.
— Виж ти, колко любопитно. А ще ми я покажеш ли?
— Ъ-ъ… не мислех, че ще е удачно да я нося у себе си. Не бях сигурен, че ще успея да ви настигна, а не исках да се връщам в Малория със Сферата в ръце, затова я оставих на сигурно място.
— Добра идея. Как успя да я измъкнеш от Торак? — След като скалъпваше лъжа след лъжа с такава лекота, реших да му дам възможност да се развихри още повече.
— Посветих на тази задача последните две хиляди години от живота си, Белгарат. През цялото време обработвах Урвон. Той е гролим, но се бои ужасно от силата на Сферата. Урвон отвличаше вниманието на Торак, а в това време аз се промъкнах в онази желязна кула в Ктол Мишрак и откраднах Сферата.
— А къде я държеше Торак? — Тази информация можеше да се окаже безценна в един определен момент.
— В една стая, съседна на тази, в която прекарва цялото си време. Торак не искаше кутията със Сферата да бъде в едно помещение с него. Вероятно изкушението да я отвори му се е сторило твърде голямо.
— Е — казах аз безгрижно, — това сваля целия товар от плещите ни. Радвам се, че си побързал да ни настигнеш, братко. И без друго не ми се стъпваше в Малория. Ще отида да доведа Черек и неговите синове, а ти върви да донесеш Сферата. После всички заедно можем да се приберем в Долината.
Изчаках малко, за да му дам възможност да се наслади на успеха си.
— Точно такава реакция очакваше от един пияница без морал и сериозно отношение към живота, нали? — процедих през зъби. — Защо, Белзедар? Защо предаде нашия Учител?
Той отметна рязко глава назад. В погледа му се четеше изумление.
— Трябваше да бъдеш по-внимателен, старче — казах. — През последните десетина часа се мотах буквално под носа ти. Мислиш ли, че наистина беше необходимо да подпалваш Етчкуав?
Признавам, че го предизвиквах. Той беше все още мой побратим и не исках да съм този, който ще нанесе първия удар. Затова продължих в същия дух.
— Ти си третият ученик на Торак, нали, Зедар? Преминал си на противниковата страна. Продал си душата си на онова еднооко чудовище от Ктол Мишрак. Какво ти предложи той, Зедар? Кое е нещото, което си струва такова падение?
Вместо да се ядоса, той просто се прекърши.
— Нямах друг избор, Белгарат — въздъхна Зедар. — Мислех, че ще успея да заблудя Торак и ще мога да се престоря, че го приемам за свой Учител, но той просто сложи ръка на душата ми и я изтръгна. Докосването му, Белгарат! Това негово докосване!
Събрах сили. Знаех какво следва. Зедар винаги преиграваше. Това беше неговата голяма слабост.
В следващия миг започна да мята огън към лицето ми. Просто след поредната въздишка в ръката му пламна огнено кълбо, което мигом запрати към мен.
Отразих евтиния му трик с небрежен жест.
— Ще трябва да измислиш нещо по-добро, братко — казах. После просто го проснах в снега с един добре премерен удар. Идеята не беше никак лоша. Той със сигурност щеше да се усети, ако бях опитал да използвам Волята си, а пък ми достави истинско удоволствие да го цапна по устата.
Зедар се изправи, плюейки кръв и зъби, и опита да си възвърне самообладанието. Не му дадох време за това. Той прекара следващите няколко минути в непрекъснати подскачания и гмуркания, за да избегне мълниите, с които го обсипах. Все още не исках да го убия и затова го предупреждавах преди всяка своя атака. Моите фойерверки обаче успяха да го извадят окончателно от равновесие.
Зедар опита да се обвие в пелена от непроницаем мрак и така да се скрие от погледа ми. Разнесох нескопосаното му творение с един жест и продължих да го обстрелвам с мълнии. Това никак, ама никак не му хареса. Гръмотевиците, които придружаваха мълниите, и цвърченето на топящия се сняг определено му действаха зле.