Гарион
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гарион». Краткое содержание книги:
„Най-добре е да дойдеш веднага тук, Поул!“ — предадох мисълта си почти шепнешком аз. Чамдар бе на не повече от шест метра под дървото, на което бях кацнал. За щастие тъкмо тогава говореше на култистите и не ме чу. Произнасяше благословията си за риванския крал, „който ще ни поведе към Южните кралства, където всеки, който срещнем, ще се обърне във вярата на Бога-Мечка.“
После започна да говори Гелан и аз не усетих нито зрънце от онази стигаща до самообезличаване скромност, която бе сред характерните черти на рода още от времето на принц Геран. Съвсем очевидно беше, че Гелан е повече от самоуверен. „Ето — провъзгласи той, — аз съм Божият пророк, чрез чиято уста говори провидението. Аз, Гелан, съм риванският крал, Повелителя на Запада, и призовавам Западните кралства да се предадат в моя власт. Аз ще водя, а вие ще ме следвате, и всички ангараки ще потреперят пред мен.“
Това продължи доста дълго и той още се самовъзхваляваше, когато Поул пристигна.
Само за да не съм несправедлив ще отбележа, че малоумието, в което изпадна Гелан, не беше по негова воля. Гарион може подробно да ви опише колко изкусно Чамдар умее да прониква и завладява нечие съзнание. Докато отрастваше във фермата на Фалдор, Гарион сигурно е виждал Ашарак Мурга почти всяка седмица, но му е било забранено да казва на когото и да било. Това е стар гролимски трик, който е разпространен в ангаракското общество дълго преди да се разцепи светът. Нелепостите, от които е изплетена религията на ангараките, задължително налагат гролимите да владеят и контролират съзнанието на масите. Сега като се замисля, си давам сметка, че всъщност всички религии практикуват това. С изключение на моята, разбира се.
Поулгара много разумно беше избрала формата на кафеникав бухал, когато дойде при мен сред клоните. Белите птици се забелязват твърде лесно в мрака. Тя кацна на дървото и се заслуша в самовъзхвалата на Гелан, без да пророни нито звук.
— Този, който се представя за свещеник на Белар, е всъщност Чамдар, Поул — прошепнах аз.
— Ето как изглеждал значи — отвърна тя с потропване на клюна. — А сега какво ще правим, татко?
— Надявах се на теб да хрумне нещо. Аз вече съм почти изчерпан. Чамдар държи Гелан под пълен контрол. Трябва да го освободим от него.
— Има едно нещо, което би могло да свърши работа — отвърна тя. Загледа се в Гелан с огромните си немигащи очи. — Искаш ли да се обзаложим?
— Целият ми живот е само залагане, Поул.
— Да, забелязала съм. Преди време във Во Вакюм използвах нещо, когато един астуриански шпионин се промъкна твърде близо до херцога. Чамдар обаче е гролим, така че вероятно има по-сигурни средства за защита. Ако Гелан е напълно под контрола на Чамдар, той няма да повярва и дума от това, което му разкажем за Учителя, нали?
— Вероятно е така. Какво си намислила?
— Тогава Чамдар ще трябва сам да се разкрие.
— И как смяташ да уредиш това?
— Просто ще направя така, че мислите му да се чуват. По този начин убедих васитския херцог, че новият му приятел не е това, което изглежда. Астурианският шпионин беше обикновен човек обаче. Този номер може и да не мине при гролим.
— По-добре опитай, Поул, иначе ще бъда принуден да причиня нещо много лошо на Гелан.
— Колко лошо, татко?
— Не е възможно да има наследник на Желязната хватка, който да е контролиран от Чамдар. Това е немислимо. Ще трябва да изрежа повечето от мозъка на Гелан. Вече няма да може да прави бъчви, но ще има деца.
— Не би могъл да му сториш това!
— Напротив, мога. Няма да ми е приятно, но се налага.
— Такава постъпка отива много далеч, татко.
— Имаме ли друг избор, Поул? И преди сме губили наследници. Родът е важен, не отделният човек. А родът не бива да е под диктата на гролимите.
Този разговор накара Поул да се концентрира още по-усърдно. Съществуват някои ограничения на възможностите, когато не си в собствената си форма, затова тя се спусна на земята зад дървото, на което бяхме кацнали, и прие човешки облик.
Аз обикновено съм малко шумен, когато използвам Думата и Волята — от чисто перчене, предполагам — но Поул винаги ги е употребявала с мярка. Дори да знаех приблизително какво се кани да прави, едва-едва успях да доловя нещо като полъх, когато тя освободи Волята си и промълви една Дума.