Черният корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният корсар». Краткое содержание книги:
Черният корсар не е пират, а смел борец за правда, флибустерите и буканерите, наричащи се братя от брега, не са разбойници, а защитници на земята си. Днес ние знаем, че тези скромни и честни земевладелци, принудени да станат моряци се отдали на пиратство, защото останали без дом и земя, не са имали друг начин да просъществуват.
Черният корсар е аристократ по произход, но по характер е великодушен към победените, безмилостен към предателите и насилниците, готов да отдаде целия си живот за справедливостта, истинската любов и приятелството.
Приятно четене и щастливи плавания с „Мълния“ — кораба на Черния корсар.
Като доближиха на около четиристотин крачки, Корсарът се изправи отново и с аркебуз в ръце викна със страшен глас:
— Предайте се или ще стрелям!
Никой не отговори; вместо това лодката взе обратен курс, насочвайки се към блатистия бряг, може би за да намери убежище в устието на Рио Кататумбо, която река изглеждаше да е наблизо.
— Предай се, убиецо на братята ми! — ревна отново Корсарът.
И този път отговор не дойде.
— Умри тогава, куче! — извика Корсарът.
Насочи аркебуза си и се прицели във Ван Гулд, който се намираше само на триста и петдесет крачки, но люлеенето се бе засилило поради мощните тласъци на веслата и това му пречеше добре да се прицели. Три пъти вдигна оръжието и три пъти го свали, а на четвъртия стреля.
Изстрелът бе последван от вик и един човек падна във водата.
— Ударихте ли? — провикнаха се Кармо и Ван Щилер.
Вместо отговор, Корсарът наруга. Човекът, който бе паднал във водата, не беше губернаторът, а индианецът.
— Пъкълът закриля този човек! — рече Корсарът извън себе си от гняв. — Гребете, момчета, ще го заловим жив.
Беше въпрос на няколко минути за Кармо и Ван Щилер да доближат лодката на предателя, която с мъка напредваше. Като видяха, че не могат да се борят с флибустиерите, губернаторът и офицерът му се насочиха към едно островче, което отстоеше на около шестстотин метра.
— Кармо, свиват към острова — рече Корсарът.
— Искат да стъпят на сушата, но там няма да ни избягат, дявол ги взел!
— Проклятие! — викна Ван Щилер.
В този момент силен глас заглуши всички останали:
— Кои сте вие?
— Испанци! — викнаха в един глас губернаторът и другарят му.
Корсарът се бе обърнал. Иззад един вдаден нос на островчето се показа неочаквано една огромна маса и се насочи към езерото. Беше голям кораб, който с опънати платна идеше към двете лодки.
— Проклятие — викна Корсарът.
— Да не е някой от нашите кораби? — попита Кармо.
Корсарът не отговори. Приведен на носа на лодката, стиснал гневно аркебуза си, с очи, които искряха като на тигър, не сваляше поглед от кораба, наближаващ лодката на губернатора.
— Испанска каравела! — процеди през зъби. — Проклето да е това куче, което още един път ми убягва.
— И което ще избеси всички ни — добави Кармо.
— Все още не — отвърна Корсарът. — Бързо, момчета, свийте към острова преди да ни обсипят с артилерийски картеч от кораба.
Лодката се обърна на място и се насочи към острова, който отстоеше на триста-четиристотин крачки. Кармо и другарят му маневрираха ловко, прикривайки се зад скалистите рифове.
Междувременно губернаторът и испанският офицер се бяха изкачили на борда на каравелата и сигурно веднага бяха осведомили коменданта за случилото им се, защото миг след това моряците почнаха да спускат платната.
— Бързо, момчета! — викна Корсарът, от чийто поглед не бе убегнало нищо. — Испанците се готвят да ни преследват.
— На сто крачки сме от брега — отвърна Кармо.
В този миг на борда на кораба лумна светкавица и край ушите на флибустиерите профучаха десетки шрапнели, които подрониха върха на съседната скала.
— Бързо, бързо! — викна Корсарът.
Каравелата вече бе задминала островния нос и се готвеше да се обърне на борд, а моряците пускаха във водата три-четири лодки, които да догонят бегълците.
Все под прикритието на крайбрежните скали, Кармо и Ван Щилер удвоиха усилията си и няколко минути по-късно лодката им заседна на три-четири крачки от брега. Корсарът бързо скочи във водата, като взе със себе си и аркебузите, и миг след това се скри зад стволовете на дърветата. Кармо и Ван Щилер бяха видели да светка фитил на носа на каравелата и едва успяха да се метнат зад лодката; тази маневра ги спаси от ураганния картеч, който се изсипа върху намиращите се наблизо храсти и палмови дървета, вдигайки вихрушка от клони и листа.
— Бързо, използувайте затишието! — викна им Корсарът.
Двамата флибустиери изтичаха с прибежки пред плажа и се скриха в гъсталака, последвани от половин дузина изстрели на аркебуз.
— Ранени ли сте, момчета? — викна им Корсарът.
— Ония там не са флибустиери, та да улучат от първия път — рече Кармо.
— Да не губим време, следвайте ме!
Без повече да ги е грижа за изстрелите, които идваха от лодките, бързо навлязоха в гъстата гора.
Малкият остров, който изглежда се намираше пред устието на Рио Кататумбо — малка рекичка, която прекосява блатисти местности и се влива в езерото под Суана, имаше окръжност не повече от километър. Издигаше се във форма на конус, висок триста-четиристотин метра и покрит с гъста растителност, в по-голямата си част от прекрасни кедри, памукови дървета, бодливи еуфорбии и различни видове палми.