Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg]
Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg]

Электронная книга - «Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg]». Краткое содержание книги:

Изминали са 20 години, откакто отегченият от живота Луис Ву е открил Пръстеновия свят. Сега мъжът с плитката и Говорещия с животни отново попадат на него, пленени от низвергнатия лидер на кукловодите. Ала веднага след пристигането си тримата установяват, че този свят вече не е стабилен и ще загине само след няколко месеца. За да го спасят, те трябва да открият легендарните му строители. Задачата им скоро се превръща в спиращо дъха приключение, изпълнено с мистерии и технологичен размах, каквито само Лари Нивън може да опише.
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 139
Перейти на страницу:

Впрочем какви ли ги вършеше той, та не си правеше труда да се обади!

Не му се вярваше, че би могъл да се постави на негово място с човешкото си съзнание, за да се досети за отговора.

Може би най-разумното беше просто да си продължи проучванията.

Отдалечи гледната точка, за да намести на екрана и двете странични стени. Потърси Юмрука на бога вдясно от Големия океан. Не го намери. Още малко… Даже пустиня с по-голяма площ от цялата Земя не заемаше кой знае колко място зърху Пръстеновия свят, но червеникавото петно все пак се виждаше, а бледата точка в средата беше… Юмрука, висок хиляда мили и увенчан с корона от оголен скрит.

Проследи отвисоко някогашния им път след катастрофата на „Лъжеца“. И скоро стигна до вода — вдаден в сушата залив на Големия океан. Оттам бяха се върнали. Зашари с поглед, но не откри овала на облака, който не се разнасяше никога.

Окото на бурята го нямаше.

— Викам Най-задния! В името на Кдапт, Финагъл и Аллах те призовавам, да те вземат мътните дано! Викам…

— Чувам те, Луис.

— Най-после! Аз съм в Библиотеката на въздушния град. Имат картографска зала. Прегледай записите на Несус, ще намериш такава и в онзи замък…

— Помня я — невъзмутимо го увери кукловодът.

— Хубаво, ама в оная имаше само стари записи. Тази показва света пряко, в реално време!

— Ти в безопасност ли си?

— В безопасност ли?… Засега съм здрав и читав. Използвах свръхпроводящата тъкан, за да вляза под кожата на хората и да им повлияя. Само че не мога да мръдна оттук. Дори да успея да се махна от града, ще трябва някак да мина и през станцията на Народа на машините върху хълма. Предпочитам да не си пробивам път със стрелба.

— Разумно.

— При теб какво ново?

— Имам повече данни. Разполагам с холограми на всички космодруми край стените. И останалите единадесет кораба са със свалени двигатели.

— До един?

— Да.

— Какво друго научи?

— Забрави за възможността да те спаси Кхмий. Совалката е кацнала на макета на Кзин в Големия океан. Трябваше да се досетя по-рано за намеренията му. Кзинтът ни предаде, а ни лиши и от нея.

Луис изруга на ум. Защо не разпозна веднага този безжизнен, лишен от всякакво чувство глас? Кукловодът беше ужасно потресен, затова не се мъчеше да наподоби интонациите на човешката реч.

— Къде е по-точно? И с какво се занимава?

— Следях го чрез камерите. Попадна на много вместителен презокеански кораб…

— И аз го видях.

— Какви са заключенията ти?

— Опитали са се да изследват или да заселят другите макети на Световете,

— Прав си. И в известния космос кзинтите стигнаха до завладяването на околните звездни системи! Тук не са имали избор и са покорявали океана. Разбира се, нямало е как да извършват полети в космоса.

— Очевидно.

Началната крачка за това е да изпратиш тяло в орбита. На действителния Кзин първа космическа скорост беше около шест мили в секунда. На макета обаче нейният еквивалент достигаше седемстотин и седемдесет мили — също в секунда…

— Не са могли и да построят повечко от тези кораби. Откъде биха си набавили толкова метал? А и пътешествията вероятно са продължавали десетилетия. Чудя се как изобщо са се досетили за съществуването и на най-близките до тях карти.

— Не е немислимо. Допускам, че са изстрелвали ракети с мощни камери, но уредите е трябвало да предават данните с висока плътност, защото носителите им скоро са падали обратно към повърхността.

— Дали са стигнали и до картата на Земята? Тя е на стотина хиляди мили зад Марс, който дори и в тукашния си вид не е особено подходящ за опорен пункт. — И ако все пак са стигнали, добави на ум, какво ли биха заварили там? Хомо хабилис или пазители?

— Вдясно е Даун, а срещу въртенето има още един свят, непознат за мен.

— Ние обаче го познаваме. Обитателите му се отличават с груповото си съзнание. Според нас те никога няма да са способни на пътешествия в космоса, защото трябва да поберат цял огромен кошер в един кораб, преди да потеглят нанякъде.

— Гостоприемни ли са?

— Не, биха се опълчили срещу нашествие. Освен това местните кзинти явно са се отказали от завладяването на Големия океан. Доколкото виждам, с огромния си кораб само охраняват достъпа до пристанището.

— Ъхъ. Може пък точно там да са властниците. Щеше да ми казваш с какво се занимава Кхмий.

— Щом обиколи отвисоко цялата карта, спусна се над кораба. Оттам се издигнаха въздушни машини, които го нападнаха с експлозивни ракети. Кхмий им позволи да го атакуват, без да пострада. После унищожи четири от бойните им машини. Останалите продължиха нападението, докато им свършиха боеприпасите и горивото. Върнаха се на кораба, а нашият приятел ги последва. В момента совалката се намира върху площадка над командния им пункт и атаките срещу нея не спират. Луис, той да не търси съюзници, за да ме нападне?

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)