Горещи следи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещи следи». Краткое содержание книги:
Скоро след пристигането си Лутър и Грейс откриват, че на Хаваите ще се проведе конгрес на „Нощните сенки“ — подземна организация, чиито членове са развили свръхсензорни способности с помощта на силни опиати. Грейс знае колко опасни са тези обитатели на мрака, защото в техните аури има черни вълни, които е виждала преди.
На екзотичния остров двамата се оказват хванати в капан с някои от най-опасните хора на света. В такава ситуация те могат да разчитат единствено един на друг. Осланяйки се на свръхестествените си дарби и силната си интуиция, Лутър и Грейс трябва не само да изпълнят задачата си, но и да се спасят.
— Точно така — кимна Уейн. — По различен начин всички сме оцелявали. Разбираме се един друг. Когато сме заедно, нямаме тайни. Не се преструваме.
— Няма нужда да се страхуваме — каза Лутър, като я гледаше в очите.
Внезапният прилив на сълзи я изненада. Тя примигна бързо, за да ги спре.
— Семейство — каза тя.
— Да — потвърди Петра. — Семейство. А сега ще ми сипеш ли още лазаня?
Грейс й се усмихна през сълзи.
— Разбира се. Яж колкото искаш.
— Не й казвай това — намеси се бързо Уейн. — Ще я изяде всичката. А ние с Лутър също искаме допълнително.
— Стига си хленчил — отвърна остро Петра. — Знаете ли какво, дали да не включим лазанята в менюто на „Дъгата“? Имам чувството, че редовните клиенти ще я харесат. Не се пържи, но е вкусна.
40.
След вечеря Петра и Уейн измиха и избърсаха чиниите. Грейс ги прибра в шкафа, а Лутър направи кафе. Занесоха чашите си в дневната и седнаха, за да чуят какво е открила Грейс в генеалогичните архиви.
— Господин Джоунс ми осигури достъп до секретните файлове — каза тя. — Намерих само един документ за певица, която според „Джоунс и Джоунс“ е убивала с гласа си.
— Коя? — попита Лутър.
— Ирен Бонтифор. Но със сигурност тя не е сирената, убила Юбанкс.
— Защо си толкова убедена? — попита Лутър.
— Бонтифор е била звезда през деветнайсети век. Умряла е преди повече от сто години. Била е изключително прочута за времето си. Също колкото Мелба.
Петра застина с чаша във въздуха.
— Била е известна колкото мелбата?
Грейс се засмя.
— Нещо такова. По онова време е имало и друга прочута оперна певица — Нели Мелба. Десертът носи нейното име.
— Виж ти — изсумтя Петра. — Човек научава по нещо всеки ден.
— Ирен Бонтифор била истинска сензация — продължи Грейс. — Изнасяла представления във всички столици в Европа.
Лутър я погледна.
— Тази Ирен Бонтифор от естествена смърт ли е умряла?
— Не точно. Тя била един от първите случаи, разследвани от „Джоунс и Джоунс“. Затова привлече вниманието ми. Според документите е заподозряна, че е убила заместничка — певица, която Бонтифор възприемала като конкуренция.
— В какъв смисъл заместничка? — попита Петра.
— Дубльорка — обясни Уейн.
— Не се перчи със знанията си — измърмори Петра.
— Дубльорките обикновено са много амбициозни, разбира се — каза Грейс. — Естествено, те също искат да станат известни. Очевидно Бонтифор смятала, че тази дубльорка е сериозна заплаха за нея. Другата певица умряла при мистериозни обстоятелства, но записали, че е умряла от естествена смърт. Край Бонтифор имало още няколко подозрителни смъртни случая — една певица, която жънела успехи, един критик, един любовник…
— Имала е любовник? — попита Петра.
— Няколко — поясни Грейс. — Примадоните са известни с апетита си, и то не само за храна.
— По дяволите. А аз си мислех, че рок звездите са необуздани — възкликна Петра.
Уейн я стрелна предизвикателно с очи. Грейс отново погледна бележките си.
— Смъртта на един от любовниците на Бонтифор привлякла вниманието на „Джоунс и Джоунс“. Жертвата бил лорд Голзуърди, член на Обществото. Смъртта му била приписана на естествени причини, но вдовицата му — лейди Голзуърди, се обърнала към „Джоунс и Джоунс“ да проведат разследване.
— Намерили ли са някакво доказателство, че Бонтифор е убила Голзуърди? — попита Лутър.
— Според документите „Джоунс и Джоунс“ обобщили, че вината й е извън всякакво съмнение — продължи Грейс. — Но не открили доказателства, които да могат да се представят на полицията.
Петра беше заинтригувана.
— „Джоунс и Джоунс“ как са я спрели?
— Не са я спрели — отвърна Грейс. — Била застреляна, преди те да се заемат с нея.
— Кой е успял? — попита Уейн с любопитство.
— Лейди Голзуърди. — Грейс отново погледна в бележките си. — След като „Джоунс и Джоунс“ й съобщили, че имат парапсихични доказателства срещу Бонтифор, но не и такива, които могат да послужат в съда, тя решила да вземе нещата в свои ръце. Една нощ изчакала в храстите пред къщата на Бонтифор. Когато певицата слязла от каретата и тръгнала по стъпалата към входа, лейди Голзуърди се появила откъм храстите и я простреляла два пъти от упор. Според всички доказателства за инцидента Бонтифор била напълно изненадана. Не успяла да издаде звук.
— Какво се случило с лейди Голзуърди? — попита Лутър. — Арестували ли са я?
— Не. Тя сама отишла пред дома на Бонтифор, облечена от главата до петите в траурни дрехи. Никой от очевидците на местопрестъплението не я разпознал. След изстрелите настанала такава суматоха, че тя успяла да избяга. Не арестували никого, макар да имало дълъг списък със заподозрени. Накрая вестниците писали, че певицата е била убита от своя съперница. Полицията приела тази версия.