Нещо прекрасно

— Хоук — весело се обърна към него, — смяташ ли, че ставам по-бавен, защото остарявам?

Алекс се обърна и застина.

— Надявам се да не е така — отвърна сухо Джордан, — защото аз съм по-възрастен от теб. — Обръщайки се към Александра, каза: — Реших да проведем разговора сега.

За разлика от вчерашното му държание сега той бе изключително учтив и официален. Разтревожена, Алекс погрешно си помисли, че не бива да се среща с него облечена по този начин.

— Бих желала първо да се преоблека.

— Не е необходимо.

Тя не искаше да спори с него точно когато имаха да обсъждат такъв важен въпрос. Придружи го до кабинета му, повтаряйки си наум това, което искаше да му каже.

Джордан затвори тежките врати на кабинета си и изчака Александра да се настани в едно от креслата пред бюрото му от дъбово дърво. Той остана прав, скръсти ръце и започна да я изучава внимателно. Измина сякаш цяла вечност, преди да проговори:

— Двамата с теб имахме две начала — първото бе преди година в къщата на баба ми, а второто — вчера, в тази къща. Предвид обстоятелствата нито едно не бе особено успешно. След няколко минути ще реша какво ще е бъдещето ни. Но за да направя това, бих желал първо да чуя какво имаш да кажеш ти… — Взе лист хартия и й го подаде.

Алекс пое листа, хвърли му поглед и после скочи, обзета от ярост. Джордан бе написал повече от дузина неща, включително тренировките й по фехтовка с Роди, състезанието в Хайд Парк, сблъсъка й с опасността, когато лорд Марбли се бе опитал да я примами и да я заведе в Ултън, и няколко други приключения, които бяха относително безобидни, но изредени по този начин, приличаха на обвинение.

— Преди да реша какво ще бъде нашето бъдеще — продължи студено Джордан, — реших, че би било честно да ти дам шанс да опровергаеш някои от изброените тук събития, както и да ми дадеш някакво обяснение, ако желаеш.

Александра яростно сви длани в юмруци. Дори не беше допускала, че той ще има наглостта да критикува нейното поведение. В сравнение с живота, който бе водил, тя бе невинно пеленаче.

— От най-отвратителните, двулични, арогантни… — избухна тя вбесено, но после се овладя. Повдигна брадичка, погледна го в очите и с огромно удоволствие дръзко си призна за всички преувеличени случки.

— Виновна съм — заяви гневно. — Виновна съм за всяко едно безсмислено, невинно и безобидно събитие в този списък.

Джордан се вгледа в красавицата: очите й блестяха, беше се задъхала. Гневът му се стопи, победен от възхищението му към честността и куража, с които тя си призна вината.

Александра обаче не бе свършила:

— Как смееш да ме обвиняваш с този списък и да ми поставяш ултиматум за бъдещето ми! — побесня тя и преди той да успее да реагира, се отправи към вратата.

— Върни се тук! — заповяда й Хоук. Алекс рязко се обърна.

— Ще се върна! — увери го гневно. — Дай ми само десет минути.