Нещо прекрасно
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: sequels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нещо прекрасно». Краткое содержание книги:
Тя е романтичка и мечтателка, която вярва, че ще й се случи нещо прекрасно, той — убеден реалист, презадоволен циник, презиращ морала. Връзката им изглежда обречена от самото начало…
Бурният брак на Александра Лорънс, невинно провинциално момиче, и херцог Джордан Таунсенд е изправен пред най-голямото изпитание…
Попадайки сред омайващия свят на висшето лондонско общество, волната Александра се оказва впримчена в капан от ревност и отмъщение, гордост и неутолима страст. Скоро обаче разбира, че зад маската на съпруга й — наглед бездушен и арогантен, се крие нежен и чувствителен мъж…
Не след дълго тя е принудена да се бори за живота му… и за неповторимата им връзка!…
Източник: http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=3407
Херцогинята се намръщи.
— Не е разсъждавал трезво — изрече след кратък размисъл. — Тази постъпка би показала, че се срамуваш от желанието си да се омъжиш за Тони. Освен това ще означава, че двамата със съпруга ти сте се отчуждили. Не, скъпа моя — довърши тя, — Джордан едва ли е обмислил нещата, когато ти е наредил това. След ден-два пак ще започнем да излизаме. Не може да се противопоставя. Ще говоря с него от твое име.
— Не, бабо — възрази Александра, — моля те, недей. Вече съм голяма и няма нужда някой да говори от мое име. Освен това нямам никакво намерение да му позволявам да ме командва. Няма право.
Старата жена трепна при това непристойно за една съпруга заявление.
— Но какво говориш! Съпругът има законното право да се разпорежда със социалните дейности на жена си. И докато сме на тази тема, скъпа моя, ще ми позволиш ли да ти дам съвет затова как да се отнасяш е Джордан.
Всеки път, когато старицата говореше за Джордан като за съпруг на Александра, младата жена стискаше зъби, но въпреки това учтиво отвърна:
— Да, разбира се.
— Добре. Вчера беше разстроена, когато настоя да говорите веднага, но го провокира, а това не беше много разумно. Ти не го познаваш много добре. Джордан може да бъде много суров, когато е разгневен. А бе очевидно, че никак не бе доволен от факта, че щеше да се омъжиш за Тони.
Александра бе възмутена и наранена от поведението на възрастната жена, която бе обикнала и която в момента бе изцяло на страната на Джордан.
— Но той бе непростимо груб — отвърна напрегнато. — И се извинявам, ако това ви кара да ме ненавиждате, мадам, но не мога да се преструвам, че съм щастлива от брака си с него. Очевидно сте забравили неговото мнение за мен и връзката ни. Освен това е вършил неща, с които не мога да се примиря, а характерът му е… непоносим! — довърши неуверено.
Най-неочаквано възрастната херцогиня се усмихна:
— Изключено е да те мразя, дете мое. Ти си внучката, която никога не съм имала. — Прегърна Александра, усмихна се и добави: — Въобще няма да се преструвам, че слуховете за похожденията на Джордан са пресилени. Но ще оставя ти да промениш това положение. И запомни едно, скъпа — поправилите се женкари най-често се превръщат в най-добрите съпрузи.
— Когато и ако се поправи — отвърна горчиво тя. — И не искам да съм омъжена за него.
— Разбира се, че не искаш. Но нямаш никакъв избор, нали знаеш, защото вече си омъжена за него. Ще си призная, че очаквам с нетърпение да видя как ще го опитомиш.
Александра зяпна от удивление при това изявление на херцогинята, което Тони и Мелъни напълно подкрепяха.
— Не бих могла, а дори да успея…
— Можеш и ще го направиш — заяви старата жена и после меко добави: — Ще го направиш, Алекс, дори и само за да си го върнеш на Джордан. Ти си горда, имаш силен дух и си смела. — Младата жена понечи да противоречи, но херцогинята вече се бе обърнала към Антъни.
— Антъни, не се съмнявам, че Хоторн ще поиска някакво обяснение от теб относно решението ти да се ожениш за Александра, затова внимателно трябва да обмислим какво ще му кажеш.
— Закъсняла си, бабо. Хоук ме спипа рано тази сутрин в осем часа и въпросът за женитбата бе първият, който поиска да обсъдим.
За пръв път възрастната жена изглеждаше разтревожена:
— Надявам се, че си му отвърнал, че бракът ви бе наложен от обстоятелствата. Това обяснение не звучи никак зле. Или би могъл да му кажеш, че всичко се е дължало на някаква приумица или…
— Нищо подобно не съм му казвал — ухили се дяволито Тони. — Казах му, че се е наложило да се оженя за нея, защото кандидатите за ръката й се правеха на глупаци, като се караха за нея и измисляха планове как да я отвлекат.
Старата херцогиня възкликна:
— Не си го направил!
— Напротив, направих го.
— И защо, за Бога?
— Защото това е истината — отвърна той, подсмихвайки се. — И защото щеше и сам да го разбере след няколко дни.
— Но ако го бе разбрал малко по-късно, щеше да е по-добре!
— Но нямаше да ми достави такова удоволствие — пошегува се Тони, а Алекс си помисли, че той е най-милият човек, когото е срещала. — Защото щеше да го чуе от някой друг и аз нямаше да мога да видя реакцията му.
— А как реагира? — попита младата жена, неспособна да се сдържи.
— Никак — отвърна той и сви рамене. — Но Хоук си е такъв. Никога не показва чувствата си. Хладнокръвието му се обсъжда повече отколкото историите за забеж…