Преди да те срещна

— Надявам се, че операта ще ти хареса — каза графът, настани се до Шери и любезно кимна на приятелите си в съседната ложа. — Идвам тук всеки вторник.

Шери извърна към него озареното си от щастие лице. Беше толкова хубаво, почти нереално.

— Мисля, че ще ми хареса. Чувствам се силно развълнувана, което е добър знак.

Очите му й се усмихваха, после погледнаха надолу към устните й и изражението им се промени — задържаха се там, сякаш ги погалиха, и отново се вдигнаха към очите й. Това беше целувка. Целувка, която Стивън искаше да я накара да усети. В отговор Шери потърси ръката на годеника си и леко я стисна. Движението й беше едва доловимо. Не беше сигурна, че Стивън го е усетил, и все пак, когато той се обърна, за да поздрави едни свои познати, отбили се в ложата им, пръстите му се обвиха около нейните. Палецът му погали дланта й и по гърба на Шери полазиха тръпки на възбуда. Това отново беше целувка, този път под друга форма — по-бавна, по-дълга, по-дълбока. Тялото й се разтапяше от нежното докосване.

Зрителите от галерията и задната част на партера любопитно извръщаха глави към ложите и Шери се опитваше да изглежда възможно най-естествена, докато сърцето и биеше силно.

Чувстваше се засрамена от реакцията на тялото си. Та това може би беше едно обикновено докосване от страна на Стивън! Реши да провери. Докато графът разговаряше с брат си, тя нежно погали кокалчетата на пръстите му Нямаше видим резултат или по-скоро Стивън направи леко движение, сякаш се канеше да отдръпне ръката си. Но не го направи. Обърна длан нагоре и Шери последователно погали всеки един от дългите му пръсти и силната му длан.

„Обичам те! — опитваше се да му каже тя с всяко докосване. — Моля те, обичай ме и ти.“

Стивън полагаше огромни усилия да води нормален разговор, докато мислите му бяха насочени другаде. Той крадешком погледна към приведената глава на Шери. Седеше на оживено място и беше така възбуден, сякаш беше прекарал поне час в любовна игра, а не просто да си държат ръцете с неопитна девственица. Удоволствието му растеше с всяка изминала секунда и той се страхуваше, че ще стигне до края, но не я спря — дори разтвори още по-широко пръстите си, за да подтикне Шери да продължи. Тя искаше да го докосва — тази мисъл го възбуждаше дори повече от самото докосване.

В бляскавия свят, в който Стивън живееше, ролите бяха строго разпределени: съпругите се използваха за осигуряване на наследник; съпрузите бяха социална и финансова необходимост; любовниците задоволяваха страстите. Графът познаваше десетки семейства, в които мъжете и жените бяха чужди един на друг и си търсеха партньори навън. Съпругите не копнееха за ласките на съпрузите си и не се опитваха да ги предизвикат, нито пък се стараеха ла провокират мъжете си да потърсят тяхната близост. А Шери правеше именно това.

Той скришом наблюдаваше изящния й профил, докато пръстите й чертаеха нещо по дланта му — две букви, Ш и Л. Тя описваше инициалите си.