Преди да те срещна
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преди да те срещна». Краткое содержание книги:
Тъкмо когато Шеридан се опитва да му обясни коя е всъщност, претърпява злополука и получава амнезия. Не си спомня нищо от миналото, единственото, което знае, е, че се влюбва в зашеметяващо красивия граф Уестморланд.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=3875
„Погледни ги, скъпи. Стивън толкова прилича на теб, а Шери ми напомня за мен в някои отношения.“
Усещането за невидимото присъствие до нея беше толкова истинско, че тя сякаш почувства как ръката на Робърт се плъзва около кръста й и чу гласа му:
„В такъв случай синът ни е извадил голям късмет, любов моя.“
На устните й плъзна щастлива усмивка, като се сети колко много беше допринесла тя за осъществяването на този годеж. Очите й весело блеснаха, щом се сети за списъка, който беше предложила на сина си и за гневната му реакция, при вида на изброените в него имена на кандидати. Предложените от нея господа бяха толкова стари и немощни!
„Успях!“ — помисли си доволно тя.
Хю Уитиком стоеше до нея и си мислеше за многото случаи, в които двамата с Робърт осъмваха на дансинга със своите любими съпруги. Наблюдаваше Стивън и Шери и беше горд от факта, че така успешно беше успял да манипулира ситуацията. Е, когато младата американка възвърнеше паметта си, щяха да последват доста неприятности, но тя обичаше Стивън Уестморланд, както и той — нея. Хю беше сигурен.
„Успях, Маги!“ — обърна се негласно към покойната си съпруга старият доктор.
„Да, успя! — отвърна му тя. — А сега покани Алисия на танц. Моментът с много специален.“
— Алисия, ще танцуваш ли с мен? — колебливо попита лекарят.
Тя се обърна усмихната към него и му подаде ръка:
— Благодаря ти, Хю! Каква прекрасна идея! От години не сме танцували заедно.
Госпожица Черити Торнтън стоеше, заела челна позиция до дансинга, потропваше с крак в ритъма на валса и със задоволство наблюдаваше как графът на Лангфорд успешно изпълнява ролята си на бъдещ съпруг на госпожица Ланкастър.
— Госпожице Торнтън! — чу се глас край ухото й. Тя се обърна и изненадано изгледа Никълъс Дьовил, застанал на крачка от нея. — Ще ми позволите ли да ви поканя?
Зашеметена от факта, че той беше избрал именно нея за своя партньорка в този тъй тържествен момент, тя му се поклони и пъхна ръка под лакътя му. Хванала красивия си кавалер под ръка, тя се чувстваше като младо момиче.
— Бедничкият Мейкпийс! — въздъхна госпожица Черити, но в действителност не изпитваше и никакво съжаление към младото конте. — Изглежда напълно смазан.
— Надявам се, че вие поне не сте смазана — загрижено я погледна Ники и понеже възрастната дама, изглежда, не го разбра, добави: — Бях останал с впечатлението, че подкрепяте моята кандидатура.
— Никълъс — рече след кратко колебание тя, — мога ли да ви призная нещо?
— Разбира се.
— Аз съм стара, дремя дори когато не ми се спи и понякога паметта ми изневерява…
— Не съм забелязал — галантно отбеляза Ники.
— Но, мило момче — продължи госпожица Черити, — дори за миг не съм вярвала, че сте влюбен в нашата скъпа Шери!
От изненада той обърка стъпките.
— Вие… Не мислите, че съм бил увлечен по нея?
— Естествено. Нещата се развиха точно така, както ги бях планирала.
— Както вие сте ги планирали? — Изумлението му нямаше граници. Започваше да си обяснява някои неща и му идеше да избухне в смях при мисълта какъв наивник се беше оказал.
— Разбира се — отвърна тя и мило наклони глава. — Не обичам да се хваля, но успях да постигна целта си по отношение на онези двамата. — Тя кимна по посока на Шери и Стивън.
Ники я изгледа замислено.
— И как сте я постигнали?
— Малко бутване тук, по-силен тласък там, мило момче. Макар че тази вечер се запитах дали трябваше да оставяме Шери да се свърже с Лангфорд. Та той беше обезумял от ревност заради Мейкпийс! — Раменете й се разтресоха от смях. — Беше най-забавното нещо, на което съм ставала свидетелка от трийсет години насам. Или поне мисля, че е… От мига, в който Хю Уитиком ме помоли да стана компаньонка на Шери, се чувствам изключително полезна. Разбира се, давах си сметка, че от мен не се очаква да изпълнявам стриктно задълженията си, иначе докторът щеше да се спре на някоя друга дама. — Госпожица Черити млъкна и впи малките си очички в лицето на кавалера си. Никълъс я гледаше така, сякаш едва сега я виждаше. — Искате да ми кажете нещо ли, скъпо момче?
— Да.
— Кажете?
— Моля ви да приемете най-искрените ми извинения.
— Заради това, че сте ме подценявали ли?
Ники кимна, усмихна се и госпожица Черити отвърна на усмивката му.