Колоните на сътворението

— И какво искаш да направя?

— Да ме скриеш. Както направи, преди когато бях малка. Да ме скриеш под заклинание, така че да не знаят коя съм и къде да ме намерят. Да не могат да ме проследят. Искам само да ме оставят на мира. Искам заклинание, които ще ме скрие от Господаря Рал. Има и още нещо. Помощта ти ми е нужна не само заради мен, а и за един приятел. Ако заклинанието ти скрие самоличността ми, ще мога да се върна в Двореца и да го измъкна от там.

— Да го измъкнеш? Какво искаш да кажеш? Кой е този приятел?

— Казва се Себастиан. Помогна ми, когато Д’Харанските войници нападнаха дома ми и убиха майка ми. Спаси ми живота. Придружи ме дотук, за да се срещна с теб. Сестра ти каза, че трябва да разпитаме в Двореца как да те намерим.

Той пропътува цялото това разстояние с мен, помогна ми да стигна дотук, за да мога да дойда да се срещна с теб и да те помоля за помощ. Отидохме в Двореца, за да намерим Фридрих и да го питам къде живееш. Докато бяхме там, стражите заловиха Себастиан.

Нима не разбираш? Той ми помогна и заради това сега е в беда. Със сигурност ще го измъчват. Той ми помагаше, моя е вината за сполетялото го нещастие. Моля те, Алтея, трябва да го измъкна от там. Скрий ме със заклинание, за да мога да се върна и да го спася.

Алтея я гледаше с невярващ поглед.

— Защо си мислиш, че нещата ще се оправят с едно заклинание?

— Не знам. Нямам представа как действа магията. Знам само, че имам нужда от помощта и — от заклинание, което да скрие коя съм.

Жената поклати глава, сякаш пред нея бе коленичила луда.

— Имаш грешна представа за магията, Дженсън. Наистина ли мислиш, че мога да направя заклинание, което да ти помогне да влезеш в Двореца и да накара стражите да отключат всички врати пред теб?!

— Не знам точно. — Разбира се, че не знаеш. И затова ти казвам, че нещата не стават така. Магията не е ключ, който може да отключва всички врати. Магията не е нещо, което разрешава проблемите ей така — хоп! Магията привлича проблемите един към друг. Ако в палатката ти е влязла мечка, не би поканила още една. Две мечки не са по-добре от една.

— Но Себастиан се нуждае от помощта ми. За да му помогна, ми трябва помощта на магията.

— Ако можеше да влезеш вътре, както си мислиш, да из ползваш някакъв… — Тя размаха ръка над главата си, опитвайки се да намери точната дума — де да знам, магически прах или нещо такова, който да отвори пред теб вратите на тъмницата и да измъкнеш приятеля си, какво очакваш после? Да излетите от Двореца като волни птички и с това да се приключат нещата?!

— Не знам точно.

Алтея се облегна напред на лакът.

— Не ти ли е хрумвало, че някой може да се запита как е станало, за да се избегне повторен инцидент? Не ти ли е хрумвало, че съвсем невинни хора, чиято работа е да охраняват тъмницата, ще загазят сериозно, задето са допуснали един затворник да избяга и че ще страдат поради тази причина? Не ти ли е хрумвало, че след като някой е положил толкова усилия да го освободи, каквато и заплаха да са мислели, че представлява за тях, след подобно бягство ще си рекат, че е двойно по-опасен, отколкото са смятали първоначално? Не ти ли е хрумвало, че ще пострадат съвсем невинни хора, въвлечени по неволя в бягството на толкова опасен затворник? Не ти ли е хрумвало, че ще изпратят цяла гвардия по петите му, придружавана от армия магьосници, които ще покрият със заклинания цялата страна така, че той да не може да мръдне?

Не ти ли е хрумвало най-сетне — заключи мрачно Алтея, — че магьосник като могъщия Господар Рал, владетелят на Д’Хара, може да си е подготвил някоя определено отвратителна и болезнено продължителна смъртоносна изненада, предназначена за дръзналия да използва срещу него жалките заклинания на някаква си престаряла чародейка — при това в собствения му дворец?!

Дженсън гледаше втренчено тъмните очи, пронизващи нейните.

— Не ми е минавало през главата.

— Това вече го знам.

— Но как тогава да освободя Себастиан? Как да му помогна?

— Бих казала, че ще се наложи сама да намериш изход — ако изобщо има такъв, разбира се. Но трябва да бъде сторено по начин, вземащ под внимание всичко казано, плюс още отгоре. Пробиването на дупка в стената, през която той да излети към свободата си, ще разлае кучетата, не си ли съгласна с мен? Ще ти навлече на главата незнайно колко проблеми. Вместо това трябва да намериш начин да ги убедиш сами да го пуснат. Тогава няма да те преследват, за да си върнат затворника.

Звучеше и логично.

— Но как да постигна подобно нещо?

Алтея сви рамене.

— Ако изобщо е възможно, се обзалагам, че ти си тази, която може да го направи. В крайна сметка нали си успяла да стигнеш дотук, пораснала си, превърнала си се в красива млада жена, избягала си от четворки, открила си ме, стигнала си до къщата ми — сторила си всичко това. Постигнала си доста. Трябва само да решиш. Но не бива да вземаш първата пръчка и да разравяш гнездото на стършелите.