Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
По всичко това, колкото и да бе плашещо, изобщо не можеше да се сравнява с тревогата му за Калан и за това какво ли я е сполетяло.
Не знаеше къде да я търси. Единственото, в което бе убеден, беше, че трябва да и помогне. Не знаеше дали може да направи нещо на практика, но със сигурност възнамеряваше да направи всичко по силите си, всичко необходимо, за да и осигури помощта, от която тя се нуждаеше.
След известно време се върна обратно в странноприемницата. Завари Джамила на долната площадка пред стълбището да бърше прах и да изхвърля парчета мазилка.
— Трябва да платите за всичко това — посрещна го тя.
— Моля? — не я разбра той.
Без да сваля ръка от дръжката на метлата, тя посочи стълбите.
— За щетите. Видях какво е горе. Трябва да платите ремонта.
— Но аз не съм го направил — отвърна Ричард.
— Но стана по ваша вина.
— По моя вина ли? Бях си в стаята. Не съм счупил нищо и не знам кой го е направил.
— Вие и жената бяхте единствените посетители на горния етаж. Когато се настанихте, стаите си бяха в изряден вид. Сега горе цари пълен хаос. Ще струва цяло състояние да ги ремонтирам. Не съм ги разрушила аз — аз ли да плащам? Вие сте виновен за щетите, така че вие трябва да платите — включително и за загубите, които ще понесем, докато не можем да приемаме гости.
Тази жена направо му поиска пари, без изобщо да се поинтересува за състоянието на Кара, без да изрази нито капка съчувствие за това, че гостенката и е пострадала.
— Ще напомня на Айшак да си приспадне нужната сума от парите, които ми дължи — стрелна я с поглед Ричард. — А сега моля да ме извините.
Той я отстрани от пътя си с опакото на ръката си и влезе в тъмното фоайе. Тя изпухтя и се върна към работата си. Понеже не знаеше къде другаде да отиде, той закрачи бавно из коридора. Джамила най-сетне приключи с разчистването на отломките, паднали на първия етаж, и изчезна нанякъде. Той продължи да снове напред-назад. Накрая седна срещу вратата на стаята, където бяха Ничи и Кара, и опря гръб в стената. Не знаеше какво да прави, не знаеше къде да отиде. Искаше да види Кара.
Приближи колене до тялото си и ги обгърна с ръце. Опря брадичката си отгоре и се замисли над думите на Джамила.
В известен смисъл жената беше права. Онова същество търсеше него. Ако той не беше тук, това нямаше да се случи. Ако някой друг бе ранен или убит, вината щеше да е на Ричард, защото той бе привлякъл злото върху странноприемницата. Ако не беше той, Кара нямаше да пострада.
Напомни си, че трябва да търси вината у виновните. Тоест у Джаганг и неговите последователи. Именно Джаганг бе поръчал създаването на звяра, който преследваше Ричард. Кара просто се бе оказала на пътя му. Тя се бе опитала да защити Господаря Рал от творението на Джаганг и на Сестрите на мрака.
Докато мислите му го отнесоха към другарите на Виктор, които загинаха в гората, повалени вероятно от същия звяр, Ричард не можа да избяга от тежкото чувство за ужасяваща вина.
И все пак съществото, нахлуло в странноприемницата, не му направи нищо. Ричард изобщо не се съмняваше, че ще пострада, но в следващия момент онова просто изчезна, преди да довърши пъкленото си дело. Нямаше никаква представа защо е преследван. Нито защо онова мина през стените по такъв брутален начин. В крайна сметка, след като успя да излезе през прозореца, защо просто не влезе оттам? Това същество, каквото и да беше, имаше една цел и тя бе стаята на Ричард. Ако бе нахлуло през прозореца, вероятно щеше да го убие, преди той да е разбрал какво става. Онова другото, което изби хората на Виктор, се бе държало по съвсем различен начин. Кара не бе разкъсана на парчета, макар да бе очевидно, че е пострадала сериозно. Започваше да се пита дали наистина става въпрос за едно и също същество. Ами ако Джаганг е създал повече от един звяр, повече от едно оръжие, с което да преследва Ричард? Ако Сестрите на мрака се пуснали по следите му цяла армия от подобни създания? Главата му сякаш щеше да се пръсне от всички тези въпроси, на които не можеше да намери отговор.
Ничи го стисна за рамото и той скочи като опарен. Осъзна, че е заспал.
— Какво става? — попита веднага, разтърквайки очи. — Колко е часът? Откога…?
— Минаха няколко часа — отвърна тя с тих и уморен глас. — Полунощ е.
— Значи Кара е добре, нали? — скочи той и я погледна с надежда. — Излекувала си я?
Ничи остана втренчена в него сякаш цяла вечност. Докато се взираше в очите и през целия този безкраен момент, Ричард усети как сърцето се качва в гърлото му и го задавя.