Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
Всичко това, разбира се, отнемаше време, така че вестникът се озоваваше в „Шангри-Ла“ чак в три следобед и минаваше почти половин час преди El Parton, който си почиваше заедно с Хуанита, шестнайсетгодишната прислужница, да го разгърне.
Жан-Пол Лоримър седеше в леглото си, четеше заглавията на първа страница обзет от ужас, когато прошепна:
— Merde!
Заглавието на първа страница гласеше: „АМЕРИКАНСКИ ДИПЛОМАТ УБИТ НА ПРИСТАНИЩЕТО“, а отдолу бе снимката на покойния Дж. Уинслоу Мастърсън.
Лоримър, разбира се, се стресна и притесни отначало. Все пак Джак му бе зет и на нещастната Бетси сигурно й бе много трудно.
Само че за Жан-Пол Лоримър нямаше никаква причина, съдейки по материала в „Хералд“, да си мисли, че цялата тази работа е свързана по някакъв начин с него.
Джак и семейството му сами се бяха набутали между шамарите, така че това се очакваше да стане от години, още откакто му връчиха безобразните милиони, след като го прегази камионът.
А пък Аржентина бе най-подходящото място, където подобно нещо да се случи. Отвличанията бяха заменили училищата, в които се преподаваше английски, и се бяха превърнали в доходоносен занаят.
Той нямаше — просто не можеше — да позволи случилото се с Джак да попречи на плановете му. Всичко това означаваше, че в най-скоро време някой щеше да открие, че Жан-Пол Лоримър е изчезнал от Париж — ако вече не се бе случило.
Ако позвънеше на Бетси, за да изкаже съболезнованията си, дори да не й кажеше откъде се обажда, това щеше да означава, че макар да е изчезнал още от тринайсети юли — с други думи, преди десет дена — на двайсет и трети е бил все още жив.
Дори не се замисли, че телефоните лесно се проследяват и щяха да го открият за нула време.
А и съболезнованията щяха да са много лицемерни.
„Никога не съм харесвал този арогантен копелдак и никак не ми е жал, че е приключил земния си път с два куршума в главата.“
Тази работа имаше и хубава страна.
Цялото внимание на пресата щеше да бъде насочено към убийството на Джак Пачката Мастърсън, който въпреки университетската си диплома не беше имал достатъчно мозък в главата, за да се разкара от пътя на камиона с бира, така че изчезването на брата на съпругата му от Франция щеше да мине между капките.
Той подхвърли „Хералд“ на пода до леглото и се обърна към Мария дел Хуанита.
— Миличка, облечи нещо и кажи на сеньора Санчес, че ще пия кафе в библиотеката.
VIII.
(ЕДНО)
Президентски апартамент
Хотел „Фор Сийзънс“
„Черито“ 1433
Буенос Айрес, Аржентина
06:47, 24 юли 2005
Майор К. Г. Кастило отвори цяла минута след като специален агент Джак Бритън почука на вратата на апартамент 1500 — чукчето задействаше звънец.
Кастило бе по плюшен бял халат до земята, с избродирана емблемата на „Фор Сийзънс“. Не беше обръснат, нито сресан, а косата му дори не беше мокра.
Бритън си помисли: „Дошъл съм, преди още да си е взел душ“. След това каза:
— И Шнайдер още не е станала. Или пък е под душа. Не отвори, когато почуках на вратата й. Затова пък шофьорът ти е на линия. Свързаха го с мен по грешка. Казах му, че ще ти предам, че вече те чака.
— Влизай, Джак — покани го Кастило. — Малко закъсняваме. Дори не са изнесли посудата от снощи.
Кастило се приближи до телефона на стъклената масичка в хола, набра някакъв номер и на испански помоли портиера да каже на шофьора му да се качи, след като купи „Ла Насион“, „Кларен“ и „Хералд“; помоли го да провери дали костюмът му е готов, а след това да изпрати две големи кафеварки и чаши.
Бритън слушаше и наблюдаваше внимателно, като се опитваше да разбере за какво става въпрос.
В следващия момент интересът му се разпали до краен предел.
Вратата на спалнята се отвори и специален агент Шнайдер излезе със същите дрехи, с които беше снощи — дънките и пуловера.
— Добро утро, Джак — поздрави тя съвсем естествено. Гласът й беше спокоен, ала не успя да овладее изчервяването.
— Ако ще поръчваш закуска — заяви тя, — за мен да е огромна.
След това излезе от президентския апартамент и подхвърли през рамо:
— Няма да се бавя.
Вратата се затвори и Бритън и Кастило се спогледаха.
— Според мен, Джак — започна Кастило, — това е един от случаите, когато мълчанието е злато.