Кръвта на елфите

— Факт — потвърди кралят на Редания. — Аз го познавах. Нима синовете му наистина са по-глупави? По дяволите, не знаех, че е възможно някой да бъде по-глупав… Извинявай, Меве…

— Няма за какво, Визимире.

— Кой друг има синове?

— Ти, Хенселт.

— Моят син е женен!

— А за какво е отровата? Както някой тук основателно отбеляза, заради трона на Цинтра не един би пожертвал личното си щастие. Има за какво!

— Категорично отхвърлям подобни инсинуации! И престанете! И други хора имат синове!

— Недамир от Хенгфорс има двама. А и самият той е вдовец. Не забравяйте и за Естерад Тисен от Ковир:

— Тях бих ги изключил — поклати глава Визимир. — Хенгфорската лига и Ковир планират династичен съюз. Цинтра и Югът не ги интересуват. Хммм… Но Ервил от Верден… Това е по-възможно.

— Има някой не по-малко възможен — обади се Демавенд.

— Кой?

— Емхир вар Емрейс. Той не е женен. И е по-млад от теб, Фолтест.

— Проклятие! — смръщи чело кралят на Редания. — Ако това е истина… Емхир ще ни натрие носовете! Ясно е, че народът и дворянството на Цинтра винаги ще тръгнат след кръвта на Каланте. Представяте ли си какво ще стане, ако Емхир хване Лъвчето? По дяволите, само това ни оставаше! Кралица на Цинтра и императрица на Нилфгард!

— Императрица! — изсумтя Хенселт. — Тук явно се увлече, Визимире. За какво му е на Емхир девойката, за какъв дявол да се жени? Заради трона на Цинтра? Но Цинтра и без това си е негова. Той я завладя и я превърна в нилфгардска провинция. Заел е трона с целия си задник!

— Първо — започна Фолтест, — Емхир владее Цинтра по правото на агресора, тоест по безправието на агресора. А ако хване девойката и се ожени за нея, ще владее страната законно. Разбираш ли? Нилфгард, свързан чрез брак с кралската кръв на Каланте — това вече няма да е Нилфгард агресорът, на когото се е озъбил целият Север. Това вече ще е Нилфгард съседът, с който трябва да се съобразяваме. Как би изтласкал такъв Нилфгард отвъд Марнадал, отвъд Амел? Като нападнеш кралство, на чийто трон съвсем законно седи Лъвчето, внучката на Лъвицата от Цинтра? Проклятие! Не знам кой търси тази девойка. Аз не съм я търсил. Но ви казвам, че отсега нататък започвам да я търся. Продължавам да смятам, че е мъртва, но не бива да рискуваме. Излиза, че тя е прекалено важна личност. Ако е оцеляла, трябва да я намерим.

— И веднага ли ще решим за кого да я омъжим, когато я намерим? — намръщи се Хенселт. — Такива решения не бива да се оставят на случайността. Разбира се, бихме могли да я връчим на партизаните на Висегерд като знаме, привързана за дълъг прът, за да я носят пред строя, когато атакуват отсрещния бряг. Но ако искаме отвоюваната обратно Цинтра да служи на всички нас… Надявам се, че разбирате какво имам предвид? Ако нападнем Нилфгард и си върнем Цинтра, ще можем да сложим Лъвчето на трона. Но Лъвчето може да има само един съпруг. Такъв, който ще защити нашите интереси в устието на Яруга. Кой от присъстващите ще се съгласи да изиграе тази роля?