Законът на Устър
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законът на Устър». Краткое содержание книги:
Това е поредната среща на българските читатели с Удхаус и неговите герои след „Стрихнин в супата“, „Замъкът Бландингс“, „Маймунска работа“ и „Неподражаемият Джийвс“.
Нададох вик.
— Юлейли?
— Да, сър.
Налегна ме страстно желание да стигна до дъното на аферата с Юлейли.
— Джийвс, кажи ми. Какво всъщност й е направил Споуд? Убил ли я е?
— Опасявам се, че не съм свободен да говоря, сър.
— Хайде, Джийвс.
— Боя се, че не мога, сър.
Предадох се.
— Е, добре!
Напъхах се в пижамата и се мушнах в леглото. Тъй като чаршафите ми бяха вързани на възли, наложи се да се сгуша между одеялата, но бях готов да понеса неудобството за една нощ.
Светкавичният обрат на събитията ме накара да се замисля. Седнах, обвил колене с ръце, и се задълбочих в променливите настроения на Фортуна.
— Странно нещо е животът, Джийвс.
— Да, сър.
— Човек никога не знае къде се намира, нали? Да вземем един прост пример — само преди половин час не допусках, че ще седя тук по безгрижна пижама и ще те наблюдавам как опаковаш багажа. Пред мен се очертаваше доста неапетитно бъдеще.
— Да, сър.
Но сега, както би се изразил ти, грижите ми се стопиха като роса върху не помня какво. И то благодарение на теб.
— Радвам се, че успях да ви бъда от полза, сър.
— Рядко си ми бил толкова полезен. И все пак, Джийвс, винаги остава някаква утайка.
— Сър?
— Бих искал да спреш с това „сър“. Мисълта ми, Джийвс, е за влюбените сърца в околността, които бяха насилствено разтрогнати и продължават да са насилствено разтрогнати. Аз може да съм добре, но Гъси не е. И Стифи не е. Това е мухата в меда.
— Да, сър.
— Въпреки че никога не съм разбирал защо в меда да няма мухи. Кому пречат?
— Чудя се, сър…
— Да, Джийвс?
— Просто се канех да ви попитам дали се каните да предприемете юридически действия срещу сър Уоткин за неправомерен арест и очернителство пред свидетели.
— Не съм мислил за това. Смяташ ли, че ще постигна нещо?
— Без съмнение, сър. Госпожа Травърс и аз ще дадем необорими свидетелски показания. Вие сте в състояние да глобите сър Уоткин с голяма сума.
— Да, нищо чудно да си прав. Явно затова подскочи така във въздуха, когато Споуд изпълни номера си.
— Да, сър. Тренираният му юридически ум веднага е предвидил заплахата.
— Не бях виждал човек да се изчервява до носа. А ти?
— Не, сър.
— Все пак ми се струва срамота да продължа да го тормозя. Не съм сигурен, че желая да го тъпча в калта.
— Просто си мислех, сър, че ако го заплашите с подобни действия, сър Уоткин, с цел да избегне неприятностите, може да намери начин да ратифицира годежите на госпожица Басет с господин Финк-Нотъл и на госпожица Бинг с преподобния господин Пинкър.
— Божичко, Джийвс! Да му приложа вълчи капан, тъй ли?
— Точно така, сър.
— Веднага ще задвижим номера.
Скочих от леглото и хукнах към вратата.
— Басет! — ревнах в процепа.
Не последва незабавен ответ. Очевидно се беше наврял в миша дупка. Но след като няколко минути не спрях да крещя „Басет!“ на равни интервали и с повишаващ се обем на звука, дочух в далечината топуркащи стъпки и той се появи в съвсем различно настроение от това при предишното му посещение. Напомни ми живо на раболепен слуга, отговарящ на звънец.
— Да, господин Устър?
Пуснах го в стаята и отново скочих в леглото.
— Нещо имате да ми казвате ли, господин Устър?
— Има десетки неща, които искам да ти кажа, Басет, но в момента ще се спрем на следното. Съзнаваш ли, че упоритото ти подбуждане на полицаи да ме арестуват и заключват в стаята те прави евентуален ответник по дело за… какво беше, Джийвс?
— Незаконосъобразен арест и очернителство пред свидетели, сър.
— Точно така. Мога да те накисна за милиони. Какво смяташ да предприемеш?
Затърчи се като електрически вентилатор.
— Ще ти кажа какво да предприемеш — продължих аз. — Ще дадеш съгласие за съюза на дъщеря ти Мадлин с Огъстъс Финк-Нотъл, а също и на племенницата ти Стефани с преподобния Х. П. Пинкър. И то незабавно.
В душата му сякаш се поведе борба, която можеше да продължи твърде дълго, ако не беше срещнал погледа ми.
— Много добре, господин Устър.
— Сега за сметаниерата. Много вероятно е международната банда, която я е откраднала, да я продаде на чичо Том. Системата им за нелегална информация сигурно ги е осведомила, че чезне по нея. Нито гък, Басет, ако в близко бъдеще съзреш кравата в колекцията му.
— Много добре, господин Устър.
— И още нещо. Дължиш ми петарка.
— Моля?
— Като компенсация за онази, която ми отне на улица Бошър. Ще я искам, преди да си тръгна.
— Утре сутринта ще ви напиша чек.