Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
Етан се свлече на пода с тежка въздишка.
— Вие сте луди!
Свали шлема си. Лицето му лъщеше от пот.
Анабет ахна.
— Помня те! Ти беше в хижата на Хермес, при другите деца с неустановени родители.
Той я изгледа мрачно.
— А ти си Анабет. И аз те помня.
— Какво… какво е станало с окото ти?
Етан извърна глава, очевидно не желаеше да говори за това.
— Значи теб съм сънувал — рекох. — Теб са заловили хората на Люк, а не Нико.
— Кой е Нико?
— Няма значение — обади се Анабет. — Защо искаше да минеш на страната на лошите?
— Няма лоши и добри — озъби се той. — На боговете не им пука за нас. Защо да не…
— Защо да не се присъединиш към армия, която те праща на смъртоносен двубой само за забавление? — прекъсна го Анабет. — Да, и аз това се чудя.
Етан се изправи с мъка.
— Нямам намерение да споря с вас. Благодаря ви за помощта, но си тръгвам.
— Ела с нас при Дедал — предложих му. — След това ще си добре дошъл в лагера.
— Вярно сте луди, щом смятате, че Дедал ще ви помогне.
— Длъжен е — отсече Анабет. — Ще го накараме.
Етан изсумтя.
— Да бе! Успех!
Хванах го за ръката.
— Наистина ли искаш да тръгнеш пак сам из Лабиринта? Това е самоубийство!
В окото му пламтеше едва сдържана ярост. Превръзката на другото беше избледняла и оръфана по краищата, явно я носеше отдавна.
— Не биваше да ме оставяш жив, Джаксън. В тази война няма място за милост.
И хукна обратно в тъмния проход, от който бяхме дошли.
С Анабет и Рейчъл бяхме толкова уморени, че решихме да преспим в голямата зала. Събрах малко дърва и запалихме огън. По колоните, които се извисяваха край нас като дървета, затанцуваха сенки.
— Нещо не беше наред с Люк — измърмори Анабет, ръчкайки огъня с ножа си. — Направи ли ти впечатление как се държеше?
— Видя ми се в добро настроение — отвърнах. — Явно се забавляваше да гледа как на арената умират герои.
— Не е вярно! Имаше му нещо. Изглеждаше… притеснен. Заповяда на чудовищата да не ме убиват. Искаше да говори с мен.
— Да бе, да ти каже: „Здрасти, Анабет! Ела и седни тук, докато чудовищата ми разкъсат приятелите ти. Адски ще е забавно!“
— Невъзможен си! — изръмжа Анабет. Прибра ножа в канията и се обърна към Рейчъл. — И оттук накъде, Сакагавеа2?
Рейчъл не отговори веднага. След случилото се на арената беше странно притихнала. Дори не си правеше труда да отговаря на саркастичните забележки на Анабет. С върха на обгорена в огъня пръчка, рисуваше по пода чудовищата, които бяхме видели. Само с няколко движения на ръката успяваше да щрихира скитски дракон, който да изглежда като жив.
— Ще следваме пътя — отвърна накрая тя. — Светлинките по пода.
— Светлинките, които ни отведоха в капана? — попита Анабет.
— Остави я на мира, Анабет — обадих се аз. — Нали виждаш, че прави всичко по силите си.
Анабет се надигна.
— Огънят ще угасне. Ще отида да събера още дърва, докато вие двамата обсъждате бъдещите ни планове.
Тя изчезна ядосано в сенките.
Рейчъл рисуваше нова фигура — черен Антей, увиснал на вериги.
— Обикновено Анабет не се държи така — рекох. — Не знам какво й става.
Рейчъл вдигна вежди.
— Сигурен ли си, че не знаеш?
— Какво имаш предвид?
— Момчета! — измърмори тя. — Слепи като къртици!
— Няма нужда и ти да ми се нахвърляш! Виж, съжалявам, че те забърках.
— Не, беше прав — отвърна Рейчъл. — Наистина виждам пътя. Не мога да го обясня, но за мен е ясно накъде трябва да вървим. — Посочи в мрака към другия край на залата. — Работилницата е натам. Тя е центърът на Лабиринта. Вече сме много близо до нея. Нямам представа защо пътят минаваше през арената. Съжалявам. Уплаших се, че ще умреш.
Звучеше така, сякаш едва се сдържаше да не се разплаче.
— Спокойно, свикнал съм да съм на косъм от смъртта отвърнах аз. — Не си виновна.
Тя ме погледна в очите.
— Значи така си прекарваш летата? Биеш се с чудовища. Спасяваш света. Остава ли ти време за нещо нормално?
2
Сакагавеа (1788–1812) — индианка от племето шошони, водач на експедицията на Луис и Кларк към Тихия океан. — Бел.пр.