Обсадата на мрака

Когато покоряха Митрил Хол, независимо какво щеше да струва това на сина й, тя щеше да познае нечувано до този миг благоволение от страна на Лолт, а домът й веднъж завинаги щеше да стане недосегаем за дребнавите козни на останалите семейства в Мензоберанзан, дори те всички да се надигнеха срещу нея!

— Свободен си — рече тя на Утегентал. — Връщай се на поста си.

По устните на свирепия войн плъзна зла усмивка и той се поклони на матроната, без да сваля поглед от Берг’иньон. После се обърна и се накани да отиде при своя отряд, но не бе успял да направи и крачка, когато матрона Баенре отново го повика.

— А ако се натъкнеш на следи от бягащи свиърфнебли — заповяда тя, местейки поглед между двамата настръхнали войни, — не забравяй да изпратиш някой да ме уведоми за развоя на преследването.

При тези нейни думи, раменете на Берг’иньон увиснаха, а усмивката на Утегентал стигна почти до ушите му. Един последен поклон и той се отдалечи тичешком.

— Свиърфнеблите са опасни противници — подхвърли старата матрона на сина си. — Ще убият и него, и бойците му.

В действителност, тя самата не вярваше в това, а скептичното изражение на Берг’иньон красноречиво говореше, че и той не може да бъде залъган толкова лесно.

— Ако ли пък не — добави матроната и се обърна на другата страна, където стояха Куентел, с доста отегчено изражение, и Метил, комуто сякаш всичко беше досадно, — ако ли пък не стане така… е, за никого не е тайна, че не е чак толкова славно да убиеш неколцина гномове.

При тези думи тя отново погледна сина си:

— Всички знаем каква е истинската цел на този поход! — изръмжа, без да си прави труда да спомене, че неговата и нейната цели са съвършено различни.

Ефектът на тези думи върху разстроения Берг’иньон беше мигновен. Унинието изчезна и щом майка му даде знак, че е свободен, той се отдалечи с гордо вдигната глава, възседнал своя лепливоног гущер.

Когато синът й се скри от очите й, старата Баенре се обърна към Куентел:

— Погрижи се сред войниците на Утегентал да има наши шпиони — нареди тя на езика на знаците, после се замисли за миг, представяйки си какво може да сполети всеки изменник, заловен от необуздания Повелител на меча и побърза да уточни:

— Мъже.

Мъжете бяха заменими.

Седнала върху своя летящ диск, матрона Баенре се рееше над главите на войниците и мислеше. Съперничеството между Берг’иньон и Утегентал не я притесняваше, не я тревожеше и явното пренебрежение, с което патронът на дом дел’Армго се отнасяше към получените заповеди. Много по-обезпокоително бе необяснимото изчезване на свиърфнеблите. Дали лукавите гномове не възнамеряваха да се възползват от отсъствието на многохилядната армия, за да нападнат Мензоберанзан?