Гръбнака на света
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: paths of darkness #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612877
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гръбнака на света». Краткое содержание книги:
Въпреки опасностите, Уолфгар ще оцелее, за да спечели най-ценната награда — един човек, който е смятал за изгубен завинаги.
И накрая, последното обяснение за притегателната сила на карнавала, се крие в нуждата от правосъдие и наказания, на които почива редът във всяко общество. Именно за това спориха Робилард и Дюдермонт, когато се върнах на борда, след като бях станал свидетел на ужасното зрелище. Макар да не изпитваше никакво удоволствие от подобна жестокост и рядко да присъстваше, магьосникът я защитаваше с плам, какъвто бих могъл да очаквам от самия магистрат. Той твърдо вярваше, че публичното унижение на тези хора, агонията им, изложена на показ, играе безценна роля в удържането на обикновените хора в правия път. Затова в неговите уши възторжените викове на тълпата не бяха нищо друго, освен гласното изражение на тяхната вяра в реда и законността на обществото им.
Труден довод за оборване, особено когато става дума за ефективността на подобни методи в слагането на юзди на мнозина бъдещи престъпници. Но правосъдие ли е това?
Въоръжен с аргументите на Робилард, аз отидох при неколцина от по-нископоставените съдии в Лускан, под предлог, че се опитваме да измислим по-удобен начин да им предаваме заловените от нас пирати. В действителност, исках да ги накарам да говорят за Карнавала на затворниците. Почти начаса ми стана ясно, че карнавалът няма нищо общо със справедливостта. Мнозина невинни мъже и жени са се озовавали на ешафода и, принудени от нечовешките мъчения, са признавали престъпления, които не са извършили, а след това са умирали от ръката на безмилостните палачи. Магистратите го знаеха и си го признаваха на драго сърце, като без никакви угризения заявяваха, че поне пленниците, които ние им водим, слава Богу са виновни!
Дори само по тази причина не мога да приема Карнавала на затворниците. Един от най-важните критерии за всяко общество е начинът, по който то се отнася с онези, които са се отклонили от правия път, и недостойното отношение към тях принизява морала на това общество до нивото на онзи, когото то уж наказва.
Въпреки това, практики като тази в Лускан процъфтяват в много фаерунски градове, да не говорим за по-малките селца, където правосъдието неизменно е по-сурово и неумолимо, а единствено върху него се крепи тяхното оцеляване.
А може би има и четвърто обяснение за Карнавала. Може би хората се тълпят край ешафода единствено заради тръпката и удоволствието, които подобни гледки им доставят. Може би няма по-дълбока причина, освен любовта към такива забавления. Не ми се иска да вярвам, че това е правилното обяснение, защото ако толкова голяма част от човечеството е в състояние да захвърли съпричастността и състраданието си дотам, че да се развлича с мъченията и смъртта на своите събратя, ако чуждото страдание може да бъде повод за удоволствие, то аз не мога да си представя по-чисто въплъщение на истинската, първична и безпределна злина.
След толкова часове, прекарани в размисъл над тези въпроси, след безброй разговори на тази тема, след всички години, в които съм живял сред хората, аз все още не мога да си отговоря как могат да допускат извращения като Карнавала на затворниците.
Не че се учудвам. В крайна сметка, когато става въпрос за хората, рядко има прости, лесно откриваеми отговори. И може би това е причината дори след толкова години на пътешествия и срещи да не знам какво е скука. Може би точно на това се дължи и любовта ми към хората.