Лоша кръв
- Автор: Бруно Антъни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лоша кръв». Краткое содержание книги:
— Да, знам всичко това, но Гиб е бил специален агент през целия си живот. Това е човек, който никога не е вършил чиновническа работа. Той работи на улицата — това знае, това прави. Тревожи се, че може да не е способен да го прави още дълго.
— Той ли каза това?
— Не, но го познавам. Това мисли. Не иска да си отиде преждевременно.
— Какво ви е и на двамата? Вие сте от един дол дренки. Упорити и горди, и всичко това за какво? За по-голямата слава на ФБР?
— Не, не, не разбираш. — Тоци отдръпна слушалката от ухото си. Сега и то се беше изпотило. — Той мисли, че искаш да се пенсионира. Ето какво го смущава.
Защо й казваше всичко това? Гибънз трябва да проведе този разговор, не той. Гибънз трябваше да й го каже много отдавна. Част от него считаше, че братовчедка му е абсолютно права. Тогава защо, по дяволите, спореше в защита на Гибънз? Мамка му!
— Отдавна съм се отказала от надеждите, че изобщо ще се пенсионира. Всичко, което искам да направи, е да се възстанови, преди пак да пострада. Чак такава трагедия ли ще бъде, ако този път си стои вкъщи? Кажи ми истината. Ако този вманиачен каратист узнае, че Гибънз се разхожда насам-натам, няма ли да се опита да довърши започнатото?
— Не съм екстрасенс. Не мога да чета мисли, Лорейн.
За момент настъпи напрегната тишина по линията. Тоци чуваше собственото си дишане в слушалката.
— Отговори ми на въпроса, Майкъл. Не се ли съгласихме, че той трябва да си почине, че не бива да работи поне докато докторът не разреши?
— Да, смятам, че трябва да си почива. — Не искаше да каже колко време. Вече бяха спорили за това колко трябва да си почива Гибънз — няколко дни срещу няколко месеца.
— Тогава, щом се разбираме, че той трябва да почива, защо, по дяволите, го взимаш утре да наблюдава с теб?
— Не е нужно да крещиш, Лорейн. Чувам те. — Защо ми блъскаш топките с това? Аз само се опитвам да направя така, че и двамата да сте доволни.
— Защо, Майкъл? Кажи ми защо го взимаш на работа един ден след изписването му от болницата.
Чак не му се вярваше колко прилича на майка си, когато я хванеха бесните. Все едно разговаряше с леля Филомина — друг голям душевадец.
— Преди всичко, Лорейн, следенето на дома на д’Урсо беше негова идея, не моя. Аз се самопоканих да отида с него, за да мога да го наблюдавам заради твоето спокойствие. Разбра ли ме? — Като че ли си нямам друга работа.
— Е, аз не съм спокойна.
— Чуй ме. Всичко, което ще правим, е да седим в колата му и да наблюдаваме къщата на онзи мафиот, и толкова. Ще си носи шината за врата, ще си вземе възглавници. Може да си легне на задната седалка, ако се измори. Ще бъде същото, като да си стои вкъщи на дивана.
— Това са дивотии, Майкъл, и ти го знаеш. Ще бъдете в един богопротивен квартал в Нюарк или някъде другаде и ще си търсите белята.
— Не е вярно. Ще бъдем в едно приятно богато предградие, което е толкова тежкарско, че дори не можеш да видиш хора да разхождат кучетата си. Повярвай ми, нищо няма да му се случи. Гарантирам ти.
— Как можеш да гарантираш нещо? Ти обеща да го доведеш тук, а не го направи.
Да, лельо Фил.
— Къде точно ще бъдете утре? — продължи тя. — Искам да знам.
— Разбираш, че не мога да ти кажа това.
— Дявол да те вземе, Майкъл. Как можеш да се държиш така с мен? Сменявала съм ти посраните гащи, за бога. Защо постъпваш така с мен?
Не знам, лельо Фил. Сигурно съм много лош.
— Теб обвинявам за това, Майкъл. Ако не беше ти, нямаше да му дойдат тези безумни идеи. Той се опитва да се равнява с теб. Това ти е ясно, нали? На неговата възраст той не бива изобщо да се занимава с оперативна работа.
Съветвам те да му го кажеш в очите.
— Лорейн, мисля, че твърде много преувеличаваш нещата.
— Свършвам с приказките, Майкъл. Направих всичко възможно. Това, което мога да кажа, е, че ако утре той пострада, ще търся отговорност от теб. Това е всичко.
Чудесно.
— Не се тревожи, Лорейн. Няма да пострада.
— Ще ми се наистина да вярвам в това. — Тя затвори телефона.
Тоци погледна слушалката и въздъхна:
— Лека нощ, лельо Фил.
Страхотно. Сега и двамата му се сърдеха. Гибънз си мислеше, че той се е съгласил с Лорейн за необходимостта да си вземе малко отпуск за възстановяване и да преразгледа решението си за пенсията. Лорейн пък беше сигурна, че той не дава пет пари за здравето на Гибънз, че всичко, което го интересува, е да си поиграе пак на стражари и апаши със старото приятелче. Опитай се да бъдеш добър, и веднага ставаш лош. Ега ти.