Бьорнстад
- Автор: Бакман Фредрик
- Серия: Бьорнстад #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-2336-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бьорнстад». Краткое содержание книги:
– Ако още веднъж видя възрастен човек да докосва малко дете в тази зала, ще го убия – каза Давид, не на таткото, а на всички смълчани хора в коридора.
После се наведе към Бени и прошепна в ухото му:
– Знаеш ли как да спасиш жител на Хед, който се дави?
Бени поклати глава, а Давид се засмя:
– Това е добре.
В съблекалнята Давид написа една-единствена дума на шайбата, която пъхна в раницата на Бени. „Горд.“ Бени още я пази. Докато се прибираха с автобуса онази вечер, всичките му съотборници се шегуваха. Смехът им ставаше все по-висок, а вицовете – все по-груби. Бени си спомня само един от тях, разказан от Бенгт:
– Момчета, знаете ли как да накарате четирима педали да седнат на един стол? Като го обърнете наопаки!
Всички се смяха. Бени си го спомня, защото погледна скришом към Давид и видя, че той също се смее. Еднакво лесно е да приобщиш и да отчуждиш, да създадеш и „ние“, и „вие“. Бени никога не се е страхувал, че ще го набият или намразят, ако някой разбере истината за него. Всички противникови отбори го мразят още откакто беше дете. Страхува се само, че един ден може да има шеги, които съотборниците и треньорите му да не разказват, докато той е в стаята. Страхува се от отчуждаването на смеха.
Стои до гроба на баща си и претегля шайбата в ръка. Давид е написал само една дума върху нея.
„Спечелѝ.“
На следващия ден Бени не отива на училище, но отива на тренировка. След края неговият екип е по-мокър от всички останали. В моментите, когато вече не открива смисъл в каквото и да е на този свят, все пак има нещо, което никой не може да му отнеме. Това, че е победител. Давид го потупва два пъти по каската, без да се налага да казва нищо.
Лют седи на мястото на Бени в съблекалнята, до Кевин. Бени не си послужва с думи, просто застава пред Лют, докато той събере нещата си и се премести нещастен на отсрещната пейка. Лицето на Кевин не трепва, но очите му издават какво чувства. Никога не са могли да се лъжат един друг.
Давид никога не е виждал двамата си най-добри играчи да правят по-добра тренировка.
Идва събота. Денят на финала. Навсякъде из града мъже и жени си слагат зелените тениски и шалове още щом се събудят. На паркинга пред залата стои автобус, окичен с горди знамена, готов да откара отбора до столицата. Едно от местата е запазено за трофея, който ще се вози с тях на връщане.
Рано сутринта три момичета от долните класове си играят на улица в центъра на града. Гонят се, фехтуват се с пръчки, хвърлят някои от последните снежни топки през тази дълга зима. Мая стои в стаята си и ги гледа. Преди няколко години двете с Ана бяха бавачки на момичетата. Понякога все още се случва Ана да се втурне навън и да им обяви война със снежни топки, когато китарата на Мая я отегчи. Успява така да ги развесели, че момичетата да почнат да се въргалят от смях в снега. Мая е прегърнала силно тялото си. Прекара будна цялата нощ, като през цялото време бе сигурна, че никога няма да разкаже за случилото се. Нужни са три момиченца, които си играят на улицата пред прозореца ѝ, за да промени решението си.
Ана спи изтощена в леглото ѝ, безкрайно малка и ранима под дебелото одеяло. Ужасна е историята за този ден и този град: за това как Мая най-накрая реши да каже истината за Кевин, но не заради себе си, а за да предпази другите. И как още докато стоеше пред прозореца тази сутрин, вече знаеше какво ще ѝ причини Бьорнстад.
29
Най-опасната ситуация на леда е да те спънат, без да си подготвен. Затова едно от първите неща, на които те учи хокеят, е да държиш главата си високо. Иначе ще я разбиеш.
Телефонът на Петер звъни цяла сутрин – спонсори, членове на ръководството и родители на играчи, нервите на целия град са обтегнати докрай. След няколко часа ще потегли с автобуса на юношеския отбор, въпреки че мрази да пътува. Едно време не си беше у дома през една трета от нощите по време на сезон, това бе съвсем естествена част от семейния им живот и го беше срам да си признае, но понякога почти му се струваше, че така му харесва. После Исак се разболя, през една от онези нощи, и оттогава Петер не може да спи в хотелски легла.
Лео си извоюва място в една от колите. Първоначално Петер възрази, но всъщност така всички ще се чувстват малко по-спокойни. Ще нощуват в столицата, което е огромно приключение за едно дванайсетгодишно момче – Лео много иска да дойде. На Петер тайно му се иска и Мая да бе проявила такова желание. Стои пред вратата ѝ и събира цялото си самообладание, за да не почука.
Веднъж чу, че най-добрият начин да се подготвиш ментално за родителството е да отидеш с група добри приятели на рок фестивал, където да спите на палатка и да пушите хашиш. Ще се препъваш наоколо, постоянно страдайки от остра липса на сън, по дрехите ти ще има петна от храна, която най-често не си ял ти самият, ушите ти ще пищят, няма да можеш да се доближиш до локва, без някой ухилен глупак да скочи в нея с двата крака, нито ще можеш да отидеш до тоалетна, без някой да крещи отвън и да блъска по вратата, ще те будят посред нощ само защото някой си е „мислел за нещо“, а на сутринта ще се будиш, защото някой те е напикал.