Червената кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-094-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Червената кралица». Краткое содержание книги:
Войната на розите бушува в Англия, а неумолимата съдба тласка към гибел гордата династия на Плантагенетите, разкъсвана от страсти, съперничества и омраза...
Наследница на династията Ланкастър, чийто герб е червената роза, Маргарет Боуфорт храни непоколебимото убеждение, че нейният род има Божествено право върху английския престол, и че самата тя е предопределена за величие. Нищо не може да сломи яростната ѝ амбиция – нито фактът, че баща ѝ се е опозорил като един от най-некомпетентните военачалници, нито дори съзнанието, че братовчед ѝ, крал Хенри VI, е несъмнено луд и неспособен да управлява страната.
Омъжена за първи път едва дванайсетгодишна, вдовица и майка на четиринайсет, Маргарет съсредоточава живота си в една цел –синът ѝ Хенри Тюдор трябва да стане крал, без значение какви ще бъдат последиците за нея, за Англия и дори за самото момче. Амбицията и фантстичната набожност изместват всякакви естествени пориви у Маргарет – тя преминава през бракове без любов, и политически сътресения, вперила поглед в английската корона, която все още е в ръцете на рода Йорк. Последният ѝ брак с безскрупулен интригант ѝ дава възможност да оглави заговора, довел до рухването на една династия.
И докато Ричард III, един оклеветен крал, се бори да съхрани мира и да излекува раните на Англия след гражданската война, опор-тюнисти, алчни аристократи и предатели копаят като къртици под престола му...
По някакъв начин, през десетте години на брака ми с Томас Станли, каузата на сина ми е започнала да изглежда безнадеждна дори за мен. Но Джаспър, далече в Бретан, не губи вяра: не може да направи нищо друго. А аз поддържам вярата си, защото отвътре ме изгаря мисълта, че на престола на Англия трябва да има член на фамилията Ланкастър, а освен племенника ми, Бъкингамския херцог, моят син е единственият наследник на Ланкастър, който ни е останал. Херцогът е обвързан чрез брак с фамилията Удвил, и следователно – впрегнат в служба на Йорк, докато Хенри, моят син, поддържа вярата – защото, въпреки че е на двайсет и пет години, той е възпитан да храни надежда, макар и слаба, и макар да е зрял мъж, все още няма достатъчно независимо мислене, за да каже на любимия си настойник Джаспър, или на мен, че ще отхвърли мечтата ни, която му костваше детството, и все още го държи в плен.
После, точно преди коледното празненство, съпругът ми Томас Станли идва в стаята ми до покоите на кралицата и казва: "Имам добри новини. Сключих споразумение за завръщането на сина ви".
Изпускам светата Библия и я улавям, преди да се изплъзне от скута ми.
– Нима кралят се е съгласил?
– Съгласи се.
Заеквам от радост и облекчение:
– Никога не съм помисляла, че той ще...
– Той е твърдо решен на война с Франция. Не иска синът ти да всява смут по границата като съперник за престола му, като заложник, или като какъвто и да било друг. Ще го пусне да се прибере у дома, и той може дори да получи титлата си. Ще бъде граф Ричмънд.
Едва мога да дишам.
– Хвала на Господа – изричам тихо. Копнея да падна на колене и да благодаря на Бог, че е изпратил на краля разум и милосърдие. – А земите му?
– Няма да му позволи да владее Уелс като Тюдор, това е сигурно – казва грубо Станли. – Но ще трябва да му даде нещо. Би могла да му дадеш някои земи от зестрата си.
– Редно е да притежава свои – казвам, веднага изпълнена с негодувание. – Не би трябвало да съм принудена да деля с друг земите си. Кралят би трябвало да му даде собствени.
– Той ще трябва да се ожени за момиче, избрано от кралицата – предупреждава ме съпругът ми.
– Няма да се ожени за някоя незначителна девойка от фамилията Йорк – казвам, незабавно обзета от раздразнение.
– Ще трябва да се ожени за тази, която тя му избере – поправя ме той. – Но тя е привързана към теб. Защо не говориш с нея и не ѝ кажеш коя би ти допаднала? Момчето трябва да се ожени, но те няма да допуснат да вземе такава жена, която ще укрепи рода Ланкастър. Ще трябва да е момиче от рода Йорк. Ако си го поставиш за цел, той може да получи някоя от принцесите на династията Йорк. Бог е свидетел, че са достатъчно много.
– Може ли да дойде веднага? – прошепвам.
– След коледното празненство – казва съпругът ми. – Ще трябва да получат повторно уверение, но основната работа е свършена. Те ти се доверяват, имат доверие и на мен, и вярват, че няма да въведем враг в тяхното кралство.
Толкова време е минало, откакто обсъждахме това, та не съм сигурна, че той още споделя безмълвното ми желание.
– Нима са забравили, че той може да бъде съперник за престола? – питам. В моята стая сме, но въпреки това снижавам гласа си до шепот.
– Разбира се, че е съперник за кралската титла – казва той спокойно. – Но докато крал Едуард е жив, той няма да има шанс да получи трона. Никой в Англия няма да последва един чужденец против Едуард. Когато Едуард умре, остава принц Едуард, а ако с него се случи нещо, остава принц Ричард, който да го наследи – обичани синове на силна управляваща династия. Трудно е да си представим как твоят Хенри би могъл да заеме един свободен трон. Ще му се наложи да мине през три ковчега. Ще трябва да види смъртта на един велик крал и двама кралски сина. Това би могло да се случи единствено при поредица злощастни стечения на обстоятелствата. От друга страна би ли имал той смелостта да инсценира подобно нещо? А ти?