Роден в грях

Боже, как искаше да я прегърне и просто да забрави за задълженията си. Да забрави за мъжа, който беше. Да я остави да го утешава по начин, който само тя умееше.

Болката и страхът в него бяха толкова пронизващи. Толкова остри.

Клатейки глава, за да прогони мисълта, че тя ще го намрази, той се запъти към камината. Изтощен и с болка в душата, Син легна на студения под и се насили да заспи.

Кали се събуди няколко часа след изгрев, за да намери леглото си празно. Сълзи напълниха очите й, когато осъзна, че съпругът й изобщо не е дошъл при нея.

Запита се къде ли е прекарал нощта, докато не се преобърна и не го видя самотен на пода. Беше пронизана от неприятен изблик на гняв. Присви очи към него.

Защо би направил такова нещо?

Внезапно вбесена, противно на всяка логика, тя беше обзета от детски импулс. Обикновено би го потиснала, но докато седеше там, осъзна, че единият от проблемите със съпруга й беше, че той е прекалено неотстъпчив и сериозен в живота си.

Щеше да му се отрази добре да вкуси малко детска лудория. Да, щеше да се радва да види мъжа, който беше преследван от братята си в плевнята й. Син се нуждаеше от много повече такива моменти.

Преди да успее да се спре, тя хвърли възглавница към главата му.

Син се събуди незабавно. Сърцето му биеше силно, когато се превъртя с кинжал в ръка, за да посрещне нападателя си. За негова пълна изненада, видя жена си да се приближава с друга възглавница в ръка.

Прибра кинжала в ножницата и се отпусна, докато тя не го удари с възглавницата си.

— Какво правиш?

Тя му отговори с още един удар.

— Дадох ти оръжие. Защитавай се, момче, или се предай.

Син грабна хвърлената възглавницата от пода и се изправи на крака. Замахна към гърба й, докато тя го налагаше със собствената си възглавница и се кикотеше.

Напук на себе си, той се смееше с нея. Беше толкова прекрасно красива на сутрешната светлина с разрошена медна коса, с порозовели бузи и голи крака, подаващи се изпод подгъва на бялата й, ленена нощница. Усмивките и смехът й отнеха дъха му.

Той я избута към стената, когато из стаята започнаха да летят пера. Точно когато беше сигурен, че я е приклещил, тя пусна възглавницата си и се затича към него.

Неподготвен за движението й, той се препъна назад цели три стъпки. Тя прокара ръцете си нагоре и надолу по ребрата му, гъделичкайки го безмилостно. Син се засмя, пусна възглавницата и обви ръце около нея, за да я спре.

— Капитулираш ли пред мен?

— Никога — с насмешка отвърна той.

В очите й се разгоря огън.

— Никога? Ще я видим ние тази работа.

Син я вдигна и я сложи нежно на леглото.

Той се усмихна триумфално, след което й обърна гръб.

Кали скочи от леглото, увисна на гърба му и го обгърна с крака през кръста.

Син се смееше дори още по-силно, когато вратата на стаята им се отвори.

И двамата замръзнаха, когато видяха прислужницата й на прага. Очите й се ококориха при вида на Син, който не носеше нищо друго, освен бричовете си, докато Кали висеше на гърба му с голите си, добре оформени крака, обхванала го през кръста. Във въздуха все още летяха пера и освен ако не грешеше, и двамата имаха пера в косите си.