Роден в грях
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Тиара Букс“
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Роден в грях». Краткое содержание книги:
Роден в грях и отхвърлен от дете, Син МакАлистър се е научил да презира шотландските си корени. Но сега, по заповед на краля той не само трябва да се върне в омразната Шотландия, но и да се ожени за шотландска девойка – гордата и независима Каледония МакНийли. Безразличието на Син винаги е било ключ към оцеляването му, но тази красавица събужда в него копнеж, който никога не е познавал.
Отвлечена и държана като заложница в двора на крал Хенри, Кали знае, че единственият начин да се върне у дома и да осигури мир за клана си, е като се омъжи за мистериозния рицар, чието докосване я изгаря с топлината си. Съзряла добротата в наранената му душа, тя е убедена, че той не е дяволът, за който всички го мислят. Решена да стигне до сърцето му и да му помогне да забрави болезненото си минало, Кали се опълчва дори срещу собственото си семейство.
Но ще може ли безчувствената душа на Син да отвърне на нейните чувства?
Способен ли е да се научи да обича? Кали се страхува да разбере, но със сърцето си усеща, че в него все още тлее искрата на пламенния шотландски дух. Ще успее ли да го разпали отново с пламъка на страстната любов...
Син сплете ръце пред стегнатия си корем, докато изучаваше лицето й.
— Сигурен съм, че всички разбойници са заедно тази нощ и заговорничат. Дърмът направи ли изявление по време на вечеря?
Сърцето й спря при въпроса му. Възможно ли бе да подозира…
— Да. Защо питаш?
— Макар че не е останал за цялото хранене.
В нея се разгоря необуздан страх. Какво целеше с тези въпроси? Ако трябваше да е честна, не беше сигурна, че иска да разбере.
— Откъде знаеш?
Той посочи към двора долу и тя видя сенки, които се придвижваха към замъка.
— Преди малко Дърмът отиде в дома на Фрейзър.
— Те са стари приятели.
Погледът му се върна към нея и се изостри, карайки я да се изпълни с още повече страх, отколкото преди.
— Защо внезапно стана толкова нервна?
— Нервна?
— Да, имаш същия вид както в деня, когато се срещнахме на стълбите в кулата и ти се опитваше да избягаш.
Дяволите да го вземат, ако понякога не беше зловещо възприемчив. Не беше чудно, че Хенри го цени толкова. Ако не бе сигурна в противното, щеше да се закълне, че мъжът има ясновидска дарба.
— Как така си способен да разчиташ хората толкова лесно?
— Когато бях момче, това ми даваше възможността да знам дали господарите ми ще ме посрещнат с мир, или ще избият зъбите ми, ако ги обезпокоя. Сега отговори на въпроса ми.
Кали наблюдаваше как брат й се приближава към крепостта. Въпреки различията им, никога нямаше да го предаде. Никога не беше казвала на никого за времето, когато го беше видяла да се връща от обир. Астър щеше да го убие, ако разбереше, че Дърмът язди с разбойниците.
— Мога ли да те улесня? — попита Син. — Ако те е страх да ми кажеш, че той е част разбойниците, то аз вече знам.
Тя ахна.
— Как?
— Заради начина, по който той реагира по-рано. Казах ти, че ги познавам по лицето и той е единственият, който знам по име.
Тя бе поразена от способностите му.
— Как може да си толкова сигурен?
— Не можеш да се скриеш от дявола.
Тя постави ръце на бедрата си, докато го гледаше втренчено.
— Казах ти в Лондон, ти не си дявол.
— Ти си единствената, която мисли така.
О, този мъж беше вбесяващ.
— Ако беше дяволът, сега щеше да си долу и точно в момента да задържаш Дърмът. Така че защо не го правиш?
— Защото го чакам да ми издаде Нападателя.
Това предизвика гнева й. Трябваше да спаси Дърмът. Нямаше начин да остави брат си да увисне на бесилото. Каквото и да й струваше да го защити, щеше да го направи.
— Ако успея да го накарам да разкрие Нападателя, ще го оставиш ли свободен?
Син премигна, после погледна настрани.
— Той никога няма да го разкрие.
— Мисля, че може да го направи. Трябва да го разбереш. След като баща ми умря, той беше объркан. Двамата с баща ми бяха изключително близки, а Дърмът беше там в деня, когато той умря. Нещо в него също умря; вече не е същото момче, каквото беше преди.
— Обичаш го много.
Тя кимна, искаше той да знае какво точно означаваше Дърмът за нея.
— Ще направя всичко за брат си.
Той потъна в тишина.
Кали наблюдава Син няколко минути, докато намери решение на цялото това изпитание. Също като Астър тя знаеше, че Нападателя трябва да бъде спрян, преди да е предизвикал война между клана й и Англия. Макар кланът й да беше с приличен размер, не бе достатъчно голям, за да води война с цяла страна, а и както стояха нещата в Шотландия, не беше сигурна дали братовчед й Малкълм щеше да им помогне или не. Като крал на Шотландия, Малкълм имаше свои собствени грижи.
Дърмът й беше казал, че разбойниците вярват, че могат да убедят другите кланове да се присъединят към тях срещу Англия, но тя не се осланяше на тази заблуда. Ако не помогнеше на Син да спре разбойниците, всички щяха да бъдат обесени като пример за другите, които се осмелят да се опълчат на английския крал.
Ако Нападателя трябва да бъде пожертван заради мира, тогава тя беше склонна да плати цената, за да защити останалите.
— Имаш ли някаква идея кой може да е Нападателя? — попита го тя.
— По-скоро съм сигурен, че вече знам.
Тя зяпна, изумена от безизразния му тон.
— Тогава защо не действаш?
— Искам доказателство.
Тя се усмихна тъжно на думите му.
— Ти си добър човек. Повечето мъже вече щяха да са направили изводите си и щяха да действат спрямо тях.
Горещият му поглед се заби в нейния.
— Аз не съм добър човек, Кали. Никога не се заблуждавай в това отношение. Просто в живота си съм преживял достатъчно несправедливост, така че не бързам да я извърша спрямо някой друг. — Тя видя челюстта му да се стяга. — Но когато имам доказателство за самоличността на този Нападател, Кали, ще го видя наказан за това.